Чета коментарите към новината за увеличаването на учителските заплати... Омразата като лава, руши всичко по пътя си - оказва се, че уважение към преподавателите, тази безценна за всяка нация професия, няма. “Най-милото” писание, е “Отде-наде, бачкащите по 5 часа, ще получават още!”. Не знам, тези хора имат ли деца?! Били ли са самите те хлапета?! Родителите имат ли нормирано работно време? Да? Не? Може ли да речем: един баща е татко между 17 и 9? Има ли отпуск от майчинство? Няма, няма, разбира се. Сега да си представим - да имаме не по едно, не по две, не по три деца, а две-три паралелки по 22-25 малчугана... Как се озаптяват; кога се готви материал; кога се създават/проверяват тестове и класни... Пък и има проблеми - едни се скарали, други се сбили. Едно време, роднините ми разказват, видиш учител, изчервиш се, учтиво поздравяваш или на отсрещния тротоар избягаш, а сега - деца си позволяват да размахват среден пръст на даскалите си, а пък родителите обвиняват за всички земни грехове учителите. Над главата на клетите педагози висят и директорите - политически назначения, некомпетентни, ама с връзки, следователно и със самочувствие огромно.   И се питам, питам се: наистина ли считаме, че учителите прибират неоправдани заплати?! Онзи ден бяха публикувани декларациите на заемащите висши публични длъжности. И не, не са любопитни най-първите жени и мъже в държавата - председател на НС, президент, премиер, депутати. Тези обичат да се изкарват бедни за пред публиката. Считат, че като на прима виста нямат, някой им вярва... Ала онези - втори, пети, десети ешалон, са безсрамни. То са пари, то са коли, то са апартаменти. Заплати по 4000, 6000, 10,000 лева, без да броим великденски и коледни бонуси, месечна почерпка, служебна кола, служебен бензин, 13-та заплата...    Та, тези не дразнят. Те явно заслужават, но учителите са ни трън в очите...