Значи, в по-конфузна ситуация, не съм попадал. Мое приятелско семейство отскоро се “радват” на внуче, има-няма половин година. То, мъничето, вече придоби вид.  Бабата и дядото обаче не го харесват външно. Непрестанно обвиняват зета “за гените, дето е предал”, ама истината е, че бебето е одрало кожата на майка си, съответно и на тях.   Слушам оплакванията им и се разкъсвам, коя страна да взема - приятелската или обективната?!   За мен, вързопчето изобщо не е грозно. А и за никого, не бих използвал тази дума (особено пък за мъник), всеки си има чар. Но е странно, как ненавистта към избраника на щерка им се пренася върху една невинна душица, дето въобще не подозира, че баба му и дядо му са мечтали майка му да се задоми за паралия, а не за любовта на живота си.   Ако бях марсианец, щях да възкликна - “На тази планета, животът е объркан”. Ако бях робот, чипът ми щеше да се бъгне. Но понеже съм човек, се усмихвам изкуствено и се мъча да сменя темата.