Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.06.2020 13:19 - Новото поколение
Автор: mimogarcia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 755 Коментари: 2 Гласове:
-1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Това е последната ми задача за този семестър. Заради Ковид-19, учихме изцяло дистанционно. Аз, лично, останах доволен, тъй като ми бе по-лесно да се съсредоточа у дома, отколкото в шумната среда на Факултета. Разбира се, има какво да се желае още за подобряване на онлайн учението.

Замислих, че такъв тип форма на образование, ще позволи на студентите от други градове, да не се пренасят в София или друг областен град, където има университет. Те ще могат да учат през компютрите си и същевременно няма да заплащат общежитие, нито пък ще се отделят от семействата си, приятелите си, средата, в която са свикнали.

Да, сега има задочно, дори и за някои профили дистанционно, но е бошлаф работа. Време е да променим образованието, да го нагодим към нуждите на съвременните хора и да му сверим часовниците спрямо 21-ви век.

Писмена работа по предмет:

„Медийни и комуникационни изследвания“

Тема: „Възпитаването в толерантност“

Преподавател: доц. д-р Орлин Спасов

Студент: Мимо-Гарсия Груев (Фак. №18118)

13, 000 знака

Резюме:

Постарал съм се да представя няколко детски предавания в Съединените американски щати, които, според мен, ни дават урок, колко важно е да възпитаваме в толерантност рожбите си.

Разбира се, човек, ако има желание, винаги може да надгради себе си и в по-зряла възраст, ала „първите седем години“ (независимо дали използваме това словосъчетание в метафоричен или в буквален план) оставят отпечатък.

Отговорност на всеки родител е да надмогне собствените си предразсъдъци и да позволи на отрочето си само да прогледне към света и да реши – кое за него е добро, кое лошо, кое допустимо, кое недопустимо, кое е рай, кое е ад.

Именно, заради убеждението ми, че всеки сам трябва да открие пътя към собствените мисли, съм против до 18-годишна възраст да се посещават религиозни институции, освен с цел туризъм.

Майките и бащите не бива да оказват влияние върху избора на вяра, който често след себе си води ограничения, които не кореспондират с модерните и научни разбирания.

Имах съученичка, чиято набожна майка, се сърдеше на госпожата ми по биология, че ни преподава теорията на Дарвин, ала учителката ми – интелигентно, защити – забележете, правото на дъщерята да чуе и едната, и другата гледна точка и сама да избере посоката.

***

Уважаеми доц. д-р Спасов,

извинявам се, че изпращам писмената ми работа в последния възможен момент. Винаги се старая да предавам в първите няколко дни, не от амбиция да съм №1, а от човешка съпричастност към преподавателите.

Българите имаме навик да вършим задълженията си в последния момент. Изчакваме сроковете почти да изтекат и в 23:59 натискаме „SENT“. Не знам, черта на манталитета ни ли е, желание за адреналин, инат…

Та, знаейки за тази ни особеност, се стремя да не допускам и моята задача да затрупа бюрото/имейла на преподавателите ми едновременно с още 30-40-50 текста.

Но, този път, моля да бъда оправдан. Самата ми тема изискваше да изчакам 13-ти вечерта и в рамките на нощта да завърша проекта си. Стори ми се необходимо да включа като акцент едно много специално събитие, което е в унисон с основната ми идея.

Събитието е първият у нас онлайн прайд. Заради кризата, свързана с COVID-19, организаторите на „София прайд“ решиха да отменят провеждането на хм, „фаталното“ 13-то поред шествие и да го трансформират в дигитално събитие. Честно, то премина невероятно добре – силни думи от известни и доказани личности, съчетани с блестящ концерт плюс елементи на танцов спектакъл. Останах повече от очарован и съм щастлив, че и това препятствие бе преодоляно и технологично, и емоционално. Липсата на шествие по улицата тази година, категорично не е отстъпление, а напротив – завземане на нови пространства и достигане до различните кътчета на страната. Посещението на прайд, макар той да се провежда традиционно през уикендите, изисква организиране на транспорт, хотел, най-вече финанси. Да, София не е България, а и България не е само България – толкова много българи са пръснати по света, че те заслужават да могат да се включат през техниката си. Не бива да позволяваме, който и където и да е, да се чувства изолиран, тъй като този прайд не е само на ЛГБТИ общността, а на всички, които са обект на дискриминация заради пол, етнос, религия, възраст… У нас продължава да битува сексизмът, расизмът, ксенофобията, хомофобията.

Дълги години си обяснявахме това отношение с комунизма. Тогава „различните“ са били преследвани, малтретирани, арестувани. И, да, това е тъмен, мрачен, недостоен период от историята на България, за който трябва да си позволяваме да говорим. В памет на мъчениците, трябва да отваряме прашасалите архиви, да почистим прахта и да научим за болката им. Миналата година изложбата „Хомосоц“ даде много отговори, макар че съм признавам, не бях подготвен за тях…. Натежаха ми, но така е по-лесно, за да осъзнаем, че нямаме право да отстъпим от борбата за човешките права.

Не ме разбирайте погрешно, готов съм да пиша провокативни, аргументирани текстове. Готов съм да създавам и подписвам петиции. Готов съм и да протестирам, и да „марширувам“ по улиците, и да нося табела.

Но, за мен, борбата за човешките права се дели на две фази:

А/ Превантивна;

Б/ Закъсняла.

За закъснялата вече обясних – тя е съпротива, изразяваща се в несъгласие с подчертаното съгласие за тъпчене на невинните, класифицирани като „други“.

Превантивната се състои в това да създадем поколение, което не си и помисля да дели хората на касти. И не, това не е утопия, а въпрос на израстване на нас, предците.

Едно поколение трае средно на 20 години. Поколение и половина е минало след 89-та, но промяна няма. Живков и ДС вече не са ни виновни, собствената ни задръстеност, тоест самите ние, сме грешните.

Ние продължаваме да позволяваме на политиците да ни плашат с гейове, лесбийки, конвенции, Норвегия…. Ние продължаваме да гласуваме за полу-политици, полу-религиозни фанатици, ама май изцяло русофилски проводници!

Едва преди месец-два, в български сериал си позволихме да имаме ЛГБТИ герои, които не спадат в клишето „писклив глас“, „женски дрехи“, „чупене на стойка“. „Откраднат живот“, „Дрийм тийм“ и „Нова телевизия“ се разписаха в историята с появата на докторите Петмезов и Наков. Внимателно проследявах ФБ страницата на сериала, както и форумът БГ мама. В началото се прокрадваше неразбирането, дори и коментари от сорта на „Гнусно“, „Отвратително“, „Падение“… с всеки следващ епизод, зрителите преборваха субективността си и разбираха, че сексуалната ориентация не е избор, а обичта, както за всеки, е необходимост.

Надявам се тепърва да ни предстоят нови ЛГБТИ герои, тъй като според проучване на организацията GLAAD, присъствието на тях в медиите, прави хетеросексуалните по-приемащи.

В цивилизационния свят, това отдавна е възприето като стратегия. ЛГБТИ общността, чернокожите, другите вероизповедания присъстват и чрез техните образи страховете в обществото биват премахвани.

В Америка, в детските филми вече има ЛГБТИ герои, които запознават малолетните със спецификата на другите и ги правят сензитивни към думите, които употребяват, защото те могат да наранят някого, без да подозират.

През 2014 година известният телевизионен ситком „Късмет, Чарли“, продуциран от „Дисни ченъл“, излъчи за първи път в историята на детската телевизия лесбийска двойка родители.

Множество подписки бяха създадени срещу решението на телевизията. Християнската организация „Американска семейна асоциация“ и присъдружният й проект „Един милион майки“ изискваха Дисни да преосмисли позицията си и да не излъчи епизода, ала, разбира се, телевизията не се съобрази с тях. В прессъобщението си, Дисни обясниха, че тази тема е от изключително значение за обществото.

И, да, това е така. Децата с ЛГБТИ родители са подложени на безмилостен тормоз. Според книгата „Включени, невидими, игнорирани: преживяванията на лесбийки, гей, бисексуални и транссексуални родители и техните деца в училищата“ достъпът на ЛГБТИ родителите във връзка с образованието на децата им е силно ограничен, поради предразсъдаци. Отделно, децата се срамуват от учители и съученици, именно поради липсата на гласност и липсата на съпричастност. Примерът, че има и други деца с хомосексуални родители, е от изключителна важност и за самите деца, но той отваря очите и на останалите, които привикват.

Примерът и последователността са съществени за смяната на тенденциите. „Национално проучване през 2017 г.: преживяванията на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и куир младежите в училищата“ доказва, че колкото по-малко е населеното място, толкова по-голяма е дискриминацията, колкото по-затворена е общността, толкова по-неразбиращ е социумът. Появата на водачи, насърчавайки вътрешни дебати, е разковничето на „лечението“.

Макар Маргарет Купър още през 2010 година в труда си „ЛГБТИ идентичността и новите онлайн медии“ да поставя акцент върху социалните мрежи и YouTube, телевизиите, сиреч традиционните медии, все още имат огромно влияние и появата на „нестандартен герой“ дава хоризонт за дебати, както и за осмисляне колко важно е да бъдем добронамерени едни към други.

Три години по-късно Дисни предприе нова стъпка, а именно включването на открит главен гей герои в сериала „Анди Мак“. Появата на Сайръс Гудман бе много важна. Неговата роля не е в стереотипа „най-добър гей приятел на главния герой“. Да, той е приятел на Анди Мак, момичето, на което е кръстен и проекта, но и имаше своя собствена сюжетна линия, включваща и романтични взаимоотношения. ЛГБТИ връзките обикновено биват категоризирани като единствено сексуални, а романтиката и чувствата остават на заден план. Похотта измества обичта тотално, което е обидно и невярно. В „Анди Мак“ се проследява как постепенно Сайръс „хлътва“ към друго момче, как тайно го наблюдава, как по-късно неловко флиртува. Въобще цялата палитра от чувства при хетеросексуалните е представена и при Гудман спрямо неговия crush.

И за разлика от България, където майки и бащи гневно протестират срещу сексуалното образование и треперят децата им да не станат гейове, в Америка много родителски организации, разбира се, нерелигиозни, ръкопляскаха на Дисни за смелостта да обхване толкова важна тема. В „Ръководство за лесбийки и гей за преодоляване на депресията“ и в „Сексуална ориентация и психично здраве: Изследване на идентичност и развитие при лесбийки, гей и бисексуални хора“ се акцентира колко важно е споделянето. Така е, но когато една тема е табу, как се започва разговорът? Да, има училищни психолози, но за да съберат ЛГБТИ младежите сила да отидат при тях, да почукат и да поговорят, е важно да имат пример, на който да се опрат и да осъзнаят, че сексуалната им ориентация и идентичността не са пречка да бъдат пълноценни, обичащи и обичани. Герои като Гудман буквално са лъч надежда и подкрепа към онези, които се страхуват да напуснат „килера“.

От личен опит знам колко мотивиращо е да има подобни теми в масмедиите. Преди година и половина с логопеда и психолог Галинка Чавдарова създадохме онлайн предаване, в което дискутирахме децата с аутизъм, с дислексия; възрастните след прекаран инсулт; хората със затлъстяване; срамуването от себе си в ЛГБТИ общността. И толкова много хора ни писаха на служебните, на личните мейли и ни благодариха. Ей, така, просто пишеха „Благодаря“. За тях, това да присъстват техните проблеми, техните болки, техните тегоби в медиен план, да бъдат отразени, да им се обърне внимание, да осъзнаят, че не са сами, бе от огромно значение. И родителите на „СОП-чета“ често се срамуват; хората след инсулт губят говор, чувстват се непълноценни; пълните се крият и терзаят; ЛГБТИ личностите изпадат в депресии… И изведнъж ние се появяваме на хоризонта и безплатно професионалист ги лекува от собствените им борби и ги убеждаваме, че трябва да се приемат!

В Америка в момента ври и кипи заради Джордж Флойд. В сайта ми писах, че този случай си прилича с пребития Стефан Стефанов в Лясковец – ромче, което бе подложено на линч от четирима младежи заради произхода си. Да имаше протести за Стефан? Някой да се загрижи за него? Не!

У нас за съжаление дискриминацията и сред политиците се толерира. Имаме политици във властта, политици (евро)депутати, които открито имат расистка и хомофобска риторика. И избирателите ги одобряват…

Междувременно в САЩ отиващият си Тръмп се опитва – дали от ярост, дали от интереси, да налага скандални личности за федерални съдии. Този месец правната комисия на Сената спори за номинирането на Кори Уилсън за Окръжния съд за Южния окръг на Мисисипи.

Уилсън е срещу ЛГБТИ общността. Подигравателно е наричал Барак Обама „крал“, има негативно отношение и към афроамериканците. В България такъв кандидат с подобни позиции би минал незабелязано, но там гражданският натиск се възпротивява срещу подобна компрометирана личност да се изживява като морален стожер.

Съдиите не би трябвало да имат подобни предубеждения, тъй като те биха им попречили да са обективни и безпристрастни при взимането на решения. Голям проблем е, че в нашата държава, съдиите на подобни високи постове не са изслушвани по подобен начин и не са били питани какво мислят за различните малцинства и фундаменталните въпроси. Та, ние, дори за съдиите в Конституционния ни съд, които аз често иронично определям за синекури, не знаем какви са им убежденията и дали ще бранят интересите на всички, както прокламира Конституцията… Видяхме колко плах и послушен е КС, когато поряза Истанбулската конвенция, за да угоди на треперещите за рейтинга си политици.

Аз в момента съм кандидат за съдебен заседател и съм възмутен, че никъде няма въпросник какво мисля за водещите житейски ситуации, за да се обоснове извод дали съм годен за тази роля или не, дали мога да бъда обективен или не… Предстои ми изслушване пред общинския съвет и се надявам поне то да не е формално…

Със сигурност съм оптимист, че и у нас нормалността ще се възцари… някой ден. Тогава няма да се делим по цвят на кожа, по убеждения, по сексуална ориентация, а по това – добри или лоши сме, вредим или помагаме… Прави ми впечатление, че младите вече не се впечатляват от това кой как изглежда, кой кого харесва. Новото поколение обръща внимание на други детайли и определя хората дали вършат работата си или не, дали са фалшиви или не, дали са амбициозни или не…

Скоро, не чакам у нас да имаме Сайръс. В България родителите много се плашат, че децата им ще станат гейове, ако гледат гейове. Не знам, как считат, че човек си избира кой да го привлича… Ала „Откраднат живот“ даде тон и тепърва ще бъдат допускани и други такива герои, които да покажат на обществото, че няма от какво да се притеснява.

Накрая, искам да обърна внимание, че дъщерната компания на Нова 7 talents, още през 2017, в интернет тийнейджърския сериал „Следвай ме“ включи ЛГБТИ герой – Алекс, който имаше и връзка с Крис.

Нова и екипът й имат последователна политика за даване на пространство на „различните“ и това е повече от похвално. БНТ и БТВ, другите национални медии, никакви ги няма в това отношение. Да не говорим, че БНТ и БНР, които са обществени, в нито един момент не са създали предаване за ЛГБТИ общността с изключение на един-два репортажа годишно за „София прайд“ и за „София прайд филм фест“. Това е недостойно, недемократично, непредставително и потискащо отношение…

Ала, обръщането на гръб на общността, не значи пък, че тя няма да се справи сама. С последователна работа, с акции, които трансформират околните, бъдещето ще е светло, а дъгата ще замени отрицанието!

Библиография:

Kosciw, Joseph G.; Diaz, Elizabeth M. (2008). „Involved, Invisible, Ignored: The Experiences of Lesbian, Gay, Bisexual and Transgender Parents and Their Children in Our Nation’s K-12 Schools“. Spencer Foundation, Chicago, IL.

Toomey, A. (2014). „Disney Channel Introduces Its First Lesbian Couple on Good Luck Charlie“. Е! /https://www.eonline.com/news/504521/disney-channel-indroduces-first-lesbian-couple-on-good-luck-charlie-watch-now/.

Duffy, N. (2014). „Disney Channel features first ever gay couple“. Pink / https://www.pinknews.co.uk/2014/01/28/video-disney-channel-features-first-ever-gay-couple/.

Kosciw, Joseph G.; Greytak, Emily A.; Zongrone, Adrian D.; Clark, Caitlin M.; Truong, Nhan L. (2018). „The 2017 National School Climate Survey: The Experiences of Lesbian, Gay, Bisexual, Transgender, and Queer Youth in Our Nation’s Schools“. GLSEN.

Pullen, C.; Cooper. M. (2010) „LGBT Identity and Online New Media“.

Williams, A. (2018). „Disney Channel star Joshua Rush says he’s ‘really proud’ to play a gay character on Andi Mack“. Good morning America / https://www.goodmorningamerica.com/culture/story/disney-channel-star-joshua-rush-proud-play-gay-54666243/

Kimeron, N.; Marny, Berzo. (2001) „Queer Blues: The Lesbian & Gay Guide to Overcoming Depression“.

Omoto, Allen M.; Kurtzman, Howard S. (2006) „Sexual orientation and mental health: Examining identity and development in lesbian, gay, and bisexual people“.

Giffords’s team. (2020) „Giffords Calls Out Extremist Views of Cory T. Wilson by Urging the Senate to Reject his Nomination to the Fifth Circuit Court of Appeals“. /https://giffords.org/press-release/2020/05/cory-wilson-nomination/

 



Гласувай:
0


Вълнообразно


1. morskipesni - За нищо не става това твое поколение
15.06.2020 09:25
Нали ти видях "четивата". На 20-21 студентите от нашия ВУЗ не можеха да изкарат, ако не прочетат препоръчваната литература на английски, немски, руски. Почти не е останал такъв, който сега не е милионер- с акъла си, а не от корупция или злоупотреба с власт.
цитирай
2. mimogarcia - morskipesni
16.06.2020 07:59
Тоест, да разбирам, ти си милионер? Радвам се за теб!

П.П.: Не съм възпитан в съветски манталитет. :-) “Препоръчана литература” не чете. Чувствам се свободен да си избирам книгите.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mimogarcia
Категория: Новини
Прочетен: 1923969
Постинги: 1802
Коментари: 2941
Гласове: 1011
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031