
Прочетен: 1185 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 05.06.2020 17:36

Избрах ги в хаос от мисли (коя да е, коя не)… Реших, че трябва да съм максимално искрен. За които се сетя първо, тях ще посоча (макар и не с пръст).
Според заданието, нямам право да коментирам творбите, но се чувствам длъжен да упомена, че са от различните ми възрасти (детство, юношество, начално одъртяване) и периоди (вътрешни, външни, глобални борби).
Днес, в диалог, надали ще се спра точно на тези романи. Това е ценното – литературният ни лексикон ни следва по петите от пръкването (вкусът на родителите ни, които ни възпитават) до залеза (когато предаваме себе си/завета си на внуците).
Смел съм, препоръчвам Ви ги.
П.П.: Знам, че „Белия зъб“ и „Дивото зове“ са две заглавия и леко нарушават правилата, но винаги са ми ги чели/аз съм ги препрочитал паралелно. Не мога да ги отделя. Простете!
П.П. №2: Не разделям книгите в седем последователни дни, както е условието на challenge-а, защото ги свързвам с мен. Заедно. „Залепени“ в душата ми.
другите признавам, че не са ми непознати
Гьоте – Егмонт
Гьоте – Вилхелм Майстер
Келер – Зеления Хайнрих
Харди – Тес Д’ърбъруил
Ш. Бронте – Вийет
Хаггард – Лизбет
Коллинс – Две съдби
А, драги, аз много често препоръчвам български книги, но в този случай, тези заглавия ми се появиха първи в главата, тях написах.
Тази фалшива патриотичност не ми е по вкуса. Повярвай.
Аз "ганьовец" не мога да съм, по ред причини, най-първо, не споделям "ганьовските нрави". Ала пък, който в друг съзира героя на Щастливеца, май търси собственото си отражение, осъждайки околни.
