Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.05.2020 00:28 - Плаша се само да не би да преживея собствените си прогнози
Автор: mimogarcia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 255 Коментари: 0 Гласове:
0



Уточняващите въпроси на гл. ас. д-р Марин Бодаков са във връзка с материала „Критика на моето поколение – 100 години след него“ (http://mimogarcia.blog.bg/lichni-dnevnici/2020/05/01/pokolenie-bez-misyl.1708540)
  • Наложи се да разпитвам за палитрата и фланелката…
  • Не ги разбирам и аз палитрите и фланелките. 🙂 Но пък все още инфлуенсърите пазят ниво и не си продават косми от косата, нокти… Серийните убийци тъй правят, добри пари изкарват зад решетките. А и килърите, и звИздите унищожават: едните тленното, другите духовното. И двете категории имат оправдание – за собствен кеф. Първите задоволяват нагона си. Вторите се възползват от последователите си, та да получават пратки безплатно, да пътуват безплатно, да рекламират некачественото срещу пари. Жертвите за съжаление и на двете категории се доверяват, а накрая като насекомо в ядливо растение загиват.
  • В какво намирате ако не упование, то поне утеха?
  • Утехата намирам в надеждата. Там се приютявам и ми е уютно. Може би понякога упованието за бъдещето е вредно, тъй като е крайно нереалистично, но пък по-добре да сме оптимистично настроени, отколкото затънали в песимизъм… Здравословно е да сме реалисти, но без въображение – поне според мен, светът не би имал шанс да върви напред – не като години, а като истинско и ползотворно развитие.
    Честно казано се надявам текстовете, които пиша да са в графата „несбъднали се“. Ако аз бъда в очите на времето глупак, то значи не съм бил прав и е дошъл ред на почтеното съществуване, а то задължително включва завишени нива на емпатия и сведена до нула алчност. Както и мисъл какво причиняваме на другите с действия или бездействия.
    Предполагам до 120 няма да иляда. Да, знам за Жан Калман, но е леко егоистично да се стремя към нейното дълголетие.
    Обаче няма да отрека, че си мечтая да съм Мимо в три века… Хванал съм от 20-ти век малко, столетие изкарвам през 21-ви и щипвам поне ден от 22-ри. Така и Калман ще надвия – тя достига 122 години, ама се разписва само в 19-ти и 20-ти век.
    Та имам известни шансове да проследя 100 години (и повече). Плаша се само да не би да преживея собствените си прогнози. Това ще е наказание, което сам съм предрекъл. Ще ми е горчиво… А медът на заблуждението ще е крайно недостатъчен да ме спаси.
  • Въпросът ми беше вашето поколение, 100 години след Елиът, от каква критика има нужда. Явно не съм го формулирал добре.
  • Хм, грешките май никога не са случайни…
    По-скоро не Вие не сте го формулирали добре, а подсъзнанието ми така е искало да го схване.
    А иначе: имаме нужда от отдадена критика. От откровена критика, която не робува на приятелски връзки, издателски интереси, обществени стереотипи.
    Задължително имаме нужда от отдадена, откровена, открита, но и сърдечна критика. Агресията днес е неописуема. Разделението е непреодолимо. Самотата е норма.
    Чрез една отдадена, откровена, открита, но и сърдечна критика може да се провокира дебат. И към произведение, и към дискусия. Възможно е поколението ми да намери път не само към четенето, но и към съкровеното общуване.



Гласувай:
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mimogarcia
Категория: Новини
Прочетен: 1923270
Постинги: 1802
Коментари: 2940
Гласове: 1011
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031