Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.04.2020 11:46 - (ЗЛО)употребата на (с) писателите
Автор: mimogarcia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 100 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 06.04.2020 11:50


Тема: „Защо медиите използват писателите?“

Преподавател: гл. ас. д-р Марин Бодаков

Студент: Мимо-Гарсия Груев (Фак. №18118)

Тези дни в медиите непрестанно изниква едно и също изречение – „Аз сме“ е по-важно от „Аз съм“. То принадлежи на Георги Господинов, който в последните години нашумя с „Физика на тъгата“ и „Сляпата Вайша“. Надпреварват се вестници, телевизионни програми, радио предавания, онлайн издания да спекулират с Господинов, да се опитват да откъсват частички от неговата слава и чрез този метод да лекуват собствената неизвестност. Също през Името Му копнеят да се изчистят от мрачната си история, изпълнена с четкане на политици, оправдания на номади, индулгенции на корупционни играчи.

О, да, печелившо е да се употребява Господинов. Читателите са готови да платят за творбите му. Зрителите, слушателите с интерес следят интервютата му. Фейсбукарите ще кликнат върху линк с неговия лик.

Ала е интересно да се запитаме първо – към кои творци медиите имат интерес? Ами към тези, които са били погалени от някакъв вид световна слава. И не медиите са виновни за този феномен… Не, не, не. Те следват тяхната публика. А публиката им е българска. А в голямата си част българите сме си такива – дребни духовно, копнеещи да ни забележат интернационално, пък хвалещи чуждото, пък същевременно завиждащи му. Отделно не ценим творците, останали на родна почва. Плюем ги. Дразним им се, че там философстват нещо, па и не бачкат с лопати и кирки, ами мързелуват – пишат нещо, там по сцените дремят, сбират се на някакви награждавания. Аман! Аман, аман, ама я някой български творец да бъде съзрян и споходен от международно внимание! Охо, ще се избие масата да го превъзнася! „То Жорко от малък го знам! Децата щъкат, ритат топка, а той се скрил от слънцето под едно дърво в Градския парк на Ямбол и записки води. Дете-мечта!“ ще се кълнат близки и далечни съграждани. Като цяло българите тъй се хвалят: „Тео Ушев в Долби тиътър, Григор Димитров мачка на корта!“. Да, ама българите героизират само, ако си в първите редици…  Преди три години филм на Ушев по разказ на Господинов бе номиниран за „Оскар“. „Ушев е наш!“ кълняха се и почти късаха фланелките си комплексарите. Да, ама миналата зима друг филм на Ушев по роман на Господинов не бе класиран за „Оскарите“. „Го бек ту Канада!“ написаха в социалните мрежи. Колкото обичан бе Григорчо в силните си години, толкова подиграван е в слабите си моменти. Краткотрайна любов… Е, към Господинов имаше милост. Но и как не! „Наш момък в Ню Йорк, у библиотеката! България на континенти, на океани, на небостъргачи!!!“ ентусиазирано мигаха мечтателите за американската мечта.

А американската мечта помага на творците да бъдат научени от публиката, пък и търсени от медиите, а и от издателствата. Здравка Евтимова мина по тази пътечка. Ако не я бяха включили в американски учебник – коя медия щеше да я потърси? Никоя. Не беше рейтингова. Дългогодишната й издателка Божана Апостолова разясни, че става въпрос за малко издателство, че трябва да ценим творците си за това, което правят тук и сега, а не за някаква илюзорна задокеанска слава… Ама кой я чува! Сигурно новопоявилите се фенове на Евтимова щяха й в носия да я облекат, да й бутнат в ръцете байрак и да я разхождат като мечка по улиците. Е, почитателите нямаха шанс да я превърнат във фигура като от знамето на мечешкия бунт, но хитрите манипулатори изцедиха инак скромната женица. Издател-печалбар открадна Евтимова от Апостолова, не го интересуваше творчеството на Здравка, ама го вълнуваше колко пара от продадени книжлета ще изкара. Медиите я разпокъсаха – „Здравче, я ела тук!“, „Здравче, я ела там!“. И политици я взеха на подбив. Изтъпанчиха я да произнася слово на паметника на Левски. Поне микрофона да й бяха нагласили според височината, а не да я карат да стои на пръсти…

Но то май има символика в това балетно напрежение. Защото и медии, и политици се заиграват с творците. Играят си с тях, за да си играят дваж повече с масата/избирателите. А в туй време творците една оцеляват. ДДС за книги не пада, ниско заплащане за театрали, липсват задължителни квоти за българска музика/филми/сериали…




Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mimogarcia
Категория: Новини
Прочетен: 1131690
Постинги: 1289
Коментари: 1499
Гласове: 856
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930