Преподавател: доц. д-р Орлин Спасов
Студент: Мимо-Гарсия Груев (Фак. №18118)
Журналистът от вестник „24 часа“ Георги Милков сподели на 29 март във Фейсбук профила си корицата на книгата „Дневник на чумавата година“, която е написана от Даниел Дефо. В добавка към изображението той добави следния коментар:
„(…) Дневникът се оказа удивително свидетелство. И макар да се отнася за чумата в Лондон през 1665-1666 г., която дори самият Дефо не помни, защото е бил твърде малък, още първите страници ме накараха да направя аналогия с реалностите, с които ни се налага да живеем през 2020 г. Чета книга, появила се през 1722 г. и не мога да повярвам колко актуално звучи:първите информации за заразата, неглижирането, защото е някъде далече, после реакцията при първите случаи наблизо, укриването на истината, записването на умрелите от чума като починали от други болести и съответно объркване на данните. Самозалъгването. Седмична статистика на жертвите. Лавинообразното покачване на броя на заразените. Първите мерки на управата. Паника, презапасяване с продукти, затваряне по къщите или бягство извън града. Грижа какво ще стане с бизнеса и търговията. Обезлюдяване на улиците. Страх! Промяна във времето и застудяване. Спад на заразените и леко успокояване за няколко седмици. Ново, още по-ужасно връхлитане на заразата. (…)“
Чел съм тази творба преди няколко години. Бях се пристрастил към апокалиптичната тематика и я консумирах непрестанно – от литературата („Денят на трифидите“), през филмите („2012“) до сериалите („Живите мъртви“). Най-интересно за мен в този тип продукции са психологическите аспекти на обществената реакция. Страхът е в началото. След това той бива изместен от инстинкта за самосъхранение, а накрая като пълновластен господар се възкачва егоизмът. Хората започват да желаят да притежават, колкото се може повече – храна, вода, оръжия. Срамът от нарушаването на обществения ред се изпарява, безредието става новата мейнстрийм максима. Прикриваната у отделните индивиди агресия излиза наяве. Те имат нужда да освободят спотаяваните си с десетилетия демони. Отслабването на полицейските сили им спомага да бъдат наистина себе си и те се впускат в кражби, обири, изнасилвания, убийства. Комплексите вече не се лекуват чрез психотерапевти, а през принципа „ела и си вземи“. Ако някой в нормалното ежедневие не е имал смелост да заговори жена, да я предразположи, да я изчака да го одобри и чак тогава да бъде в сексуални отношения с нея – при извънредна ситуация му се отдава шанс да застави по-слабия физически пол да му се подчини и да издевателства над чуждо тяло. Поредицата „Чистката“ (2013-2020) е доста показателно доказателство до каква степен на жестокост бихме могли да стигнем, ако няма кой да ни санкционира. Пъпчасалият младеж веднага би заклал красивия си съученик с лице и физика ала Кен, който има всяка Барби. Работникът, гледащ винаги в чуждата паница, ще нарани работодателя си, защото му завижда. В една България, която е почервеняла от кръв и почерняла от жалейки заради домашното насилие, мъжете най-накрая ще могат на спокойствие да измъчват съпругите си. В известен смисъл необичайната обстановка е рай за насилниците, независимо дали те са част от утайката или част от институциите. Не бива да забравяме случилото се в иракския затвор Абу Гариб – тогава американски войници извършваха чудовищен терор над арестувани. Буквално приложиха в действие средновековните мъчения. Не зачитаха достойнството на лишените от свобода. Не спазваха техните гарантирани човешки права.
Единствената защита срещу масовото нарушаване на законите, а и срещу евентуални метежи, е борбата срещу дезинформацията. Само медиите могат да убедят населението да следва установените постулати. Ако те изневерят на истинската си функция – да са почтени, може да последва гражданска война, като нищо и Трета световна.
За съжаление пандемията COVID-19 подпомогна дейността на хибридните атаки. В България русофилско настроените „медии“ използваха случая, за да громят „опасните“ „соросоидни“ неправителствени организации. Разбира се, те не пропуснаха да покажат и Путин – президента на любимата им федерация в жълт защитен костюм (като за аварията в Чернобил) в болница със заразени от коронавируса.
Виктор Орбан – унгарският „демократ“, наложи нови още по-сурови ограничения на гражданите на страната. Той продължи и курса си от преди епидемията с нови обвинения „колко лош и либерален е Европейския съюз“.
В Америка определени сенатори пък бяха подложени на линч с фалшиви обвинения. Услужливи „журналисти“ разлаяха кучетата като обвиниха четирима членове на горната камера в незаконна злоупотреба с класифицирана информация, която им е станала известна поради службата им. Упрекът е, че те (или техни близки) са продали свои акции, защото са били запознати какъв спад се очаква в близко бъдеще заради вируса.
Даян Файнстайн (Демократ от Калифорния) разясни, че притежаваните от нея дялове в различни компании се управляват от слепи тръстове, съответно тя няма никакво влияние върху решенията. Допълнително тя разкри, че съпругът й – инвестиционният предприемач и регент на Калифорнийския университет Ричард Блум наистина е продал акции в цитирания период, но на загуба, следователно без да има печелба от това си действие. Файнстайн отдавна е атакувана от по-радикалните ядра на Демократическата партия. На изборите през 2018 г. тя се сблъска с Кевин де Леон (също демократ), който през цялото време се опитваше да изкара богатите зли, а бедните добри. Семейството на Даян е богато, Кевин е отгледан трудно от майка си и баба си – еднозначно де Леон искаше да докаже, че може да се доверим само на тези, които нямат. Разбира се, този евтин трик не проработи и 85-годишната Файнстайн бе преизбрана за пети пълен мандат, изтичащ през 2025 година. Важно е да отбележим, че в момента тя е втора по ранг в Сенатската правна комисия, а ако през ноември републиканците загубят тя ще стане първият председател жена на комисията.
Другите атакувани са Кели Лофлър и Джим Инхоф. На двамата им предстои да се борят за преизбирани след няколко месеца и омаскаряването им ще е в помощ на конкурентите, желаещи да заемат местата им.
Гугъл, социалните мрежи като цяло заложиха на стратегията – каквото каже Световната здравна организация. Гугъл създаде специален сайт, който е изпълнен със съвети от СЗО. В YouTube, ако бъде качен клип, съдържащ заглавие „COVID-19“, „Ковид-19“, „Coronavirus“, „Коронавирус“ излиза следното съобщение: „Get the latest information from the World Health Organization“. Това е проблемът и на търсачката, и на социалните мрежи. Не всички знаят английски. Необходимо е да излиза информация, която е на езика на търсещия повече знания. Единствено във Фейсбук отчехота това и изкачат прозорци, насочващи към сайта на (за България) Министерството на здравеопазването.
Лично смятам, че е грешка, че Националният оперативен щаб няма официален сайт или официална ФБ страница. Моите доводи са:
- Първо, Регистър.БГ е организацията, на която е предоставено управлението на регистрирането на домейните от първо ниво .bg и второ ниво .a.bg, .b.b,… Те имат право и да не регистрират домейни, които са от национално /обществено значение/ като имена на градове, институции и така нататък. Не биваше да позволяват да бъдат закупувани домейните coronavirus.bg, koronavirus.bg. Трябваше да се обособи специализиран уеб сайт, на който да бъде качвана актуална информация за броя заболели, броя оздравели, мерките, които е необходимо да се спазват. По БНТ, по БНР, а и чрез платени съобщения по частните телевизии, радиа и интернет сайтове този правителствен сайт бе необходимо да бъде популяризиран. Така общественото ни щеше да може да отсява достоверните от фалшивите новини.
- Второ, Националният оперативен щаб задължително имаше нужда от фейсбук страница, която да бъде верифицирана, тоест потвърдена от служителите на Марк Зъкърбърг. Да, в момента в страницата на ВМА има лайв видеа на брифингите, но малко хора знаят за тях. А и който търси официална страница изписва „Национален оперативен щаб“. Не открива нищо или още по-лошо попада в фалшив профил, генериращ рейтинг или опитващ се да изкара пари посредством несъществуващи акции в подкрепа на медици, полицаи, болни.
- Трето, държавата трябваше да впрегне сили и да убеди младите да са отговорни към възрастните. Единствено инфлуенсърите може да им повлияят. Емил Конрад, Слави (The Clashers) Панайотов, Айдe БГ, Изабел са истински пример за подражание за подрастващите и могат да съдействат на властта.
- Четвърто, наложително бе създаването на Съвет, който да се бори с фалшивите новини. И не, това не е нарушаване на свободата на словото. И не, Съветът за електронни медии не може да извършва тази дейност. СФН трябваше да излиза с ежедневни доклади, които да опровергават всяка целенасочена лъжа. Някои от най-големите подривни кампании бяха свързани със слуховете „Танкове идват“, „Настава диктатура“, „Край на правата ни“.
В заключение поведението на медиите през коронавируса не се различава от нормалното им функциониране. Те отново се делят на база собственост на определени политически/олигархически кръг, защитават спуснатите им и заплатени интереси, както и осмиват или величаят определени личности – президенти, премиери, министри, депутати, медици.
Надявам се, че читатели/зрители/слушатели ще си изведат поуки и ще се научат да не вярват сляпо на всичко, което достига до тях.
Но … блажени са вярващите…
Тагове:
