Преподавател: доц. д-р Арсения Иванова
Студент: Мимо-Гарсия Груев
Уважаеми колеги,
ще започне текста си с едно кратко стихотворение.
„Най-напред се влюбих
в сиянието на твоите очи
в твоя смях
и радостта ти от живота
сега обичам и твоя плач
и страха ти от живота
и безнадеждността
в твоите очи
обаче аз ще ти помогна
срещу страха
защото радостта ми от живота
е все така сиянието на твоите очи“
Произведението е написано от австрийския поет Ерих Фрид, който остава без баща, преди още да е навършил пълнолетие. Татко му е разпитван и убит от нацистите на Адолф Хитлер, защото е евреин.
Фрид не позволява на скръбта да го превърне в страхлив и криещ се човек. Напротив той влиза в ролята на предупредителна камбана, която напомня на гражданите да имат позиция по важните за държавата въпроси. Фрид е будител на критичността към всеки политик и всеки режим.
Разказвам за него и цитирам точно тази лирика, която е озаглавил „Обаче“, защото си избирам едноименната дума.
Уебсайтът обаче.бг представя „обаче“ като „възможност да подложиш на съмнение и анализ всяка самоналожила се, традиционно възприемана, предубедена и повърхностна гледна точка и позиция“.
Не бих могъл да формулирам по-добре силата на думичката „обаче“. За мен „обаче“ е невероятно важна дума. Тя е единствената бариера между разума и манипулацията. Във века на хибридната война е задължително да сме съмнителни към информацията, която е по телевизията и радиото, а също и в интернет.
Пропагандата оказва огромно влияние. Дори не съзнаваме как премоделираме убежденията си заради прецизно подбрани полуистини, полулъжи, целящи да ни обърнат в определена посока.
Миналата година имахме стопроцентов пример за подобна изкуствено внедрена отвън истерия в обществото ни. Истанбулската конвенция бе оръжие на определена държава, за да настрои нас, българите, срещу Европейския съюз и Съединените американски щати. Понятието „джендър“, което значи стереотип, изведнъж бе категоризирано като „трети пол“ и готово. Хората се уплашиха, че някакви чужди НПО-та идват да правят децата ни ненормални, че ще се въвежда еднополов брак, че ще се извеждат деца от хетеросемейства и ще се дават на хомосемейства.
Ако социумът ни имаше ум щеше задружно да попита разните спуснати агенти, които ни говореха против конвенцията – „ОК, твърдите това и това, обаче…“.
Разбира, въпроси нямаше. Като овце всички блеехме, а пъдарите потриваха ръце.
„Обаче“ има много синоними – „въпреки че“, „но“, „макар“, „все пак“, „независимо от“, „ала“, „ама“. За да имаме шанс да ги използваме пълноценно трябва първо да започнем да мислим самостоятелно.
Благодаря Ви.
