Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.11.2019 19:43 - “Символите на града”
Автор: mimogarcia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 305 Коментари: 4 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 „СИМВОЛИТЕ НА ГРАДА”

Преподавател: доц. д-р Арсения Иванова

Студент: Мимо-Гарсия Груев

Мога да започна и завърша с едно изречение : „Моят символ е самотата на модерния град“. Но все пак ще кажа още няколко думи:

Бунтът на младостта е присъщ за всеки пубер. Опитът да се отделиш от майка си и баща си, да се почувстваш самостоятелен, да се опознаеш е здравословен и изграждащ. 

Но когато се поставя равенство между отделяне и забравяне вървим към бездна, изпълнена с всеобща самота. Стремежът към кариера, слава, пари водят дотам да изоставим близките си и да се озовем на хиляди километри от тях. Тогава, дори и да постигнем мечтаните блага, ще се чувстваме нещастни и непълни.

Нормално, след като нямаме вече до нас досегашното семейство ще търсим да създадем ново такова. Само че то ще е базирано най-често не на обич, а на плътско желание. Част съм от предаване за психология и наскоро във връзка с бъдещ епизод имах среща с различни хора. Темата уж трябваше да бъде любовта, ала всичко се въртеше около секса. Очаквах да чуя романтични спомени, но се наслушах на Тиндер истории. Разбира се, може да съм водещ, но не бях подминат от въпроса „Колко ти е бройката?“. Понеже не обичам, а и не виждам смисъл да лъжа откровено споделих „Нула“. Все едно бомба падна в офиса. Разходиха ме за секунди от ада на целибата, през теорията за асексуалността до клуба на лузърите. Опа, доцент Арсения Иванова подчерта последната думичка. До клуба на смотаняците, имах предвид. Опитах да се браня с твърдението „Абе, чакайте, вярвам в чувства, туй, онуй“. Тц. Не. Не, та не, не съм бил в ред да съм девствен. Но между техните възмущения и моите вътрешни терзания – изниква питанката „Съществува ли вече форма на чиста обич“. Лайкваме и споделяме в социалните мрежи снимки на целуващи се бабички и дядовци с 40-50-60-годишен брак, а същевремнно сменяме партньори непрестанно. Преди обаче да обвиним интернета за това явление, трябва да си спомним онази джаджа „lovegety“ от 1998-а, която измислят японците. Тя представлява малко устройство с три опции – „Искам да си лафя“, „Искам да купонясвам“, „Искам да се съвкуплявам“. Начина на работата е прост: избира се вариант, излиза се на улицата и ако в близост има сходно задействано устройство двама души се откриват и под юргана. 

Получава се интересен сюжет за „Как се запознах с майка Ви“, но не и усещане за реално опознаване.

Това илюзорно общуване, това обезценяване на социалната среда, това обезличаване на нас и на другите е пагубно. Ако преди семействата са били истински, ако преди връзките са били моногамни, ако преди съседите са били сърдечни – това сега не е така. Не познаваме тези, които живеят до нас. Не познаваме тези, които живеят с нас. Не познаваме самите нас. Затваряме се в черупки, треперим някой да не разкрие някоя тайна и създаваме един фалшив живот във Фейсбук и Инстаграм.

Истината обаче е, че имаме нужда от другите. Не само за да се чувстваме пълноценни душевно, а дори и в битов план да има кой да намери тялото ни, когато издъхнем. 

Искам да си представите какво е трупът Ви да гние близо три години в сграда пълна с хора, на оживена улица в Лондон, при живи роднини. 

Това се случва с Джойс Винсент, която е открита януари 2006, а е починала през декември  2003. Близките й са се самоубеждавали, че е превъртяла след преживяно домашно насилие, откъснала се от комуникация с тях и няма за какво да си правят труда да я издирват. Единствен свидетел на тази жестока картина е работещия телевизор, облъчващ покойницата, чийто 27-месечен шум не е трогнал съседите… 

Завършвам с центон от Николай Лилиев, подбран от покойния Николай Атанасов:

„Ний блуждаем далечни, изгубени, 

среди рой самолъжи, 

напразно в живота сме влюбени, 

градът е глух за нашите мечти.

Нечути заглъхват молбите, 

отронени в мрака без глас, 

а вихром времето отлита, 

зловещо поглежда към нас.“




Гласувай:
2
1


Вълнообразно


1. tretotrol - ur boyfriend was anything 4 views
13.11.2019 20:04
and you still hated fat women! THE NERVE! GUNTER! THE NERVE!
цитирай
2. tretotrol - i give you a minus coz of max moe foe
13.11.2019 20:12
also it was YOUR! MISTAKE! that your boyfriend is now sofka (mabel) boyfriend!
not my responsibility you WERE THOSE PEOPLE! and WE LIVE IN THE 100 serial!!!
and in reality people ARE NOT 7 bilion BUT MUCH LESS!
not my fault!
also my well being iS YOUR RESPONSIBILITY!
цитирай
3. tretotrol - max moe foe is james charles
13.11.2019 20:12
and yes he hangs with the woman who makes comics!
цитирай
4. barin - Здравей, Мимо. Преди няколко дена ...
15.11.2019 16:26
Здравей, Мимо. Преди няколко дена написах тема за символите на моя роден град Варна. Може да видиш кои съм посочил и какви са били през годините. Проследил съм в исторически план. Всеки по-голям град си има нещо, което се смята са символ и с него се свързват представите на хората за този град.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mimogarcia
Категория: Новини
Прочетен: 1030213
Постинги: 1227
Коментари: 1079
Гласове: 766
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930