Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.02.2017 16:32 - Лелката в детската градина, чистачката в училище и достойнството при нежеланите професии
Автор: mimogarcia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 794 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Прави ми впечатление, че хората обожаваме да бъдем обгрижвани. Не съм открил нито топлата вода, нито някой континент, но правя това встъпително изречение, защото е важно да го осъзнаваме. И ежедневно да си го припомняме. Надали някой някога ще отрече, че обича да бъде глезен, но надали някой някога ще си признае, че забравя да благодари на тези, които се стараят да му осигурят по-голям комфорт. Независимо за какво област говорим. Днес не пиша за професиите, които са ТОП избор, а пиша за професиите, които са определяни за нежелани. Признавам, че със сигурност никое дете не би ги избрало за отговор на досадния въпрос „Какъв ще станеш като пораснеш?“. А родителите му не само не биха се зарадвали на такъв евентуален отговор, а и ще се постараят повече никога да не си и помисля да каже това. Ако иска да получи онази количка с дистанционно управление или говорещата кукла на три езика /същински полиглот/. Мечтите са мечти. Реалността е друга. Понякога именно нежеланите професии се превръщат в действителните професии. Съдбата е съдба, но и житейските избори са определящи. Когато изоставиш образованието – заради удобни оправдания като „жена/мъж“, „деца“ – се отказваш от бъдещето си. Няма на кого да се сърдиш. И все пак тези нежелани професии – също имат своите достойнства.
Лелката в детската градина почти винаги е описвана като „пълна“, „необразована“, „невзрачна“, „беззъба“, „крадяща храната“ жена. Но тя също се старае да изпълнява своите задачи, които са многобройни: „слушател на учителките“, помощник на директорката“, „гледачка на децата“ и т.н. Преспокойно може да я опишем като „жена за всичко“ или още по-добре: „на точното място в точното време“. За другите, разбира се, и никога за себе си. Не че няма лениви лелки, ама във всяка професия има такива „хитри овци“. На който му се получават номерата – нека да си ги прилага! Лелката никога не е уважавана: и от учителите, и от директорката, а камо ли от родителите. Подхвърлят се слухове, че не прави нищо. Служи за „измиване на ръцете“ от страна на директорката и учителите към родителите. Винаги трябва да има виновен. Независимо дали нароченият е виновен. За лелката няма благодарности, още по-малко подаръци. Тя е приемана за необходимото и мързеливо зло. Каквото и да прави – мнението няма как да бъде променено. Десет планини да изкачи, сто деца да преоблече – все същото ще е. Това, може би, се получава заради първоначалното впечатление и мнение – „След като е лелка, за нищо друго не става“. Никой не се замисля дали няма болни деца, болни родители или е просто е нямала финанси да завърши висше.
Чистачката в училище/офиса е жената, която е обвинявана във всеки „грях“: „че е мръсно“, „че клюкари“, „че се скатава“, „че прави интриги“. Правото й на защита е отнето, а на нейно място е жигосана приказката: „В едно/а училище/фирма, чистачката се има за най-важна“. Именно чистачката въздига егото на хората, защото те разсъждават първосигнално горе-долу така: „След като е паднала дотук – по-ниско няма накъде“. Да събираш човешките боклуци не е най-приятното занимание, но да се възгордяваш за своите постижения като гледаш чуждото нещастие е още по-антипатично. Надявам се всеки да разсъждава така, защото човешкото достойнство трябва да съществува и при най-нежеланата професия.

Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за http://www.mimo.bg

image




Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mimogarcia
Категория: Новини
Прочетен: 1029786
Постинги: 1227
Коментари: 1079
Гласове: 766
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930