Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.01.2017 21:28 - От Мимо Гарсия: "Ваканцията не е капан за родителите."/Аудио версия на Ава Подковна
Автор: mimogarcia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 423 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 09.01.2017 22:18


Днес случайно се натъквам на един познат докато се движа по автобусна линия 404. Не сме се виждали от близо две години – последното ни засичане беше при почерпката, която направих за 17-ят ми рожден ден през 2015, когато празнувахме и че ще снимаме съвсем скоро „Насалевци: Бедни Срещу Богати“, който излезе на 27-ми юли същата година. Този човек не се присъедини към крайната група, която работихме по проекта и след като пътищата ни се разделиха, логично не сме имали поводи за срещи до днес – в снежната и красива побеляла София. Заговорихме се за това как съм аз, как е той, какво правя аз, какво прави той и така нататък докато изтъркахме обичайните любезности и тогава той омърлушено сподели, че не е в добро настроение, защото децата му не са на училище и сега се прибира след като ги е ДОСТАВИЛ УСПЕШНО НА БАБА ИМ, а след това заминава на работа, за която закъснява поради непредвиденото посещение до майка му. Продължи да се оплаква, да се тюхка, открехна ме, че любим миг на него и жена му е когато дъщерите им, близначки, сутрин към 7 без 10 казват „Довиждане“ и тръгват към училище. Излежавали си се двамата до 8:30, съзерцавали тавана, крояли планове, разказвали си истории и така нататък. Ама зимата дошла, водейки със себе си болести и ето ти – ВАКАНЦИЯ. И сега няма излежаване, няма съзерцаване на тавана, няма кроене на планове, няма разказване на истории, няма и така нататък. Има отговорност, отговорност, отговорност, защото няма в 7 без 10 едно „Довиждане“, а в 7 без 10 има: „Какво ще правим днес, тати?“. Та седеше и се чудеше мъжът колко ли ще се удължава ваканцията, какво ще стане, ако палавниците дигнат на майка му кръвното и го викне да си ги прибере, как ще си движи ангажиментите, ако два чифта крачета тичкат напред-назад и искат внимание. Не го бях виждал в такова състояние. Наистина не претендирам, че го познавам добре, но все пак беше си веселяк. Обикновено. Ама сега нямаше вицове, нямаше усмивка, а само омърлушен вид, който издаваше едно – „Имам прекалено много отговорности“, клатеше глава и пустосваше снега, яко го пустосваше. Направо ще речеш, че му е провалил живота. Мълчах си доста дълго време и накрая му споделих, че не съм съгласен с него.  Доста дълго време му трябваше да смели информацията, че съм изрекъл – „Не, не си прав.“. Последва „Моля? Та ти нямаш деца“. Много им е лесно на хората с деца да парират по този начин всякакъв негативен коментар за техни грешки от хората без деца, ама аз не се отказах. Първо, защото след като може да се оплакваш пред някого, то този някой има право да изкаже своето мнение. И второ – и хората без деца могат да кажат нещо умно. Това разделение е ненужно, а в този случай беше и много неуместно, защото той беше готов да изпрати децата си да студуват по спирките, но да си осигури нужното сутрешно спокойствие. Почувствах се ужасно, защото ме порази един спомен, че преди три-четири години именно с него и Галя Иванова бяхме в един екип и взимахме интервюта от възрастни хора, които не бяха виждали децата си с години на живо, а внуците си изобщо не познаваха, освен по снимка или в най-добрия случай – скайп. Това беше уникална мъка, но осъзнах, че този човек изобщо не я е осъзнал. Не се е замислил.

Ваканцията не е капан за родители. Напротив – тя е уникална възможност да имаш още повече време да общуваш с децата си и всеки обичащ би го осъзнал. Да, нужни са повече организации, повече комбинации, но какво по-важно има от децата за всеки родител? Приветствам ваканцията. Тя не е глезотия, а необходимост. Първо, защото във всеки клас има един, който обожава да отваря прозорците, да се съблича по къс ръкав, за да докаже колко  е „силен, стабилен и смел“, другите деца не могат да се противопоставят на неговите правила, защото ги е страх от неговите МУСКУЛИ и прозорците оставят отворени, което води до моментално настиване, заради това, че преди малко са се изпотили от изкачване на стълби или гоненици из коридорите. Второ, защото заразяването от дете на дете води до заразяването от дете на родител, родител на колега, колега на дете и се получава една необратима въртележка. Трето, защото движението на пътя се успокоява и нормализира.

Изчетох коментари как не може да има такава милост към нас, учениците, защото как сме щели да браним, да се бием … Съжалявам, ама аз и много сме пацифисти. И не, не бихме се били. Също така ние, учениците на България, мечтаем да станем лекари, инженери, програмисти и така нататък. Няма нужда от клишета. Никой на никой не е длъжен, но все пак – ако сме стигнали дотам да плюем децата – май няма надежда, че ще някога ще бъдем нацията на доброто, колкото и сладникаво да звучи. Искам да е така. Мечтая си, защото знам, че българите не сме лоши, състрадателни сме.

И на финал нека си пожелаем лошото време да си заминава по-бърже, а до тогава взимайте децата и шейните, правете снежни човеци, замеряйте се със снежни топки – забавлявайте се. Здравословно е. image

---
Онзи ден заедно с записите на #ПолеЗаОтговори, съумях да запиша аудио версия на първи разказ от поредицата за #АваПодковна.
Гласът ми е леко изморен от близо едночасовото предаване, но все пак отделете 12 минути и 5 секунди.

http://mimo.bg/2017/01/09/avapodkovna1audio/

Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за http://www.mimo.bg

image




Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mimogarcia
Категория: Новини
Прочетен: 1030021
Постинги: 1227
Коментари: 1079
Гласове: 766
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930