Изгледах сега „The last house” и мога да заключа: хубав филм! Хубав, но особено тежък за тези от нас, спомняйки си как преди шест години животът спря и бяхме вкарани по домовете си (уж) за наше добре. 

“Пътят към ада е постлан с добри намерения”, както се казва. И тук човек, докато вижда къщата като символ на семейна идилия и защита, зад ъгъла отваря очите си за срутването на света, който познаваме, и за скапването на душите, които носим, ведно с развалените продукти - белег на уреденото минало, когато гледаме кога какво изтича.

Възхителна е и рекламата за филма с човек, затворен буквално в билборд. Дано такъв тип ленти ни напомнят за значимостта на свободата и за нейното невъзприемане като даденост, особено във време на толкова диктатури.