Казвам й да спре...да ме следи...да ме търси...
...иска ме...аз не...крия се и бягам.
Прибирам се по малките улички, но тя е там и ми се усмихвам.Казвам й "Стига", но нищо не последва като, че ли сме оковони с невидими окови.

сянка в пустинята...
или пътен знак в думите...
и казваш "Стоп"! или "Здравей"!!!!

 Разкажи ми за теб...
Разкажи ми за мен...
Разкажи ми за нас...

На спирката...чакаш...мръзнеш...
....молиш се да дойде автобуса....движиш се нервно...
...и накрая разбираш, че си изпуснал това, което чакаш, а живота ти е минал....

 Неумерно изграждам, неуморно руша...
Понякога творя, друг път "творчески" чупя, късам и ...
Един път пиша за любов, а друг път за омраза...

 ...лети...в съня си...
...отминава лятото, идва есента...падат листата...сънува...
....когато се събуджа...

 Изшити дрехи от мечти, есенни листа разкъсани....
....по тях ноти се редят....
....а листата си попяват..."тра-ла-ла"....

Единствена мисъл за него/за нея,
от сутрин до вечер...
без възможност да мислиш за друго....

 ...но няма с кой да я споделиш....
...търсиш...
....не намираш...

...
След почивката си бодър и щастлив, и си мислиш, че летиш...
Но работата те хваща и бързо сваля те тя на земята, откъсвайки недружелюбно крилата и падаш из папките огромни...из документите безчет...

 Слънцето топли земята, иска да ходим на плажа.
Без време във водата се топваме и не усещаме сутрешния студ и...
... след това правим - "пук"...

Стягам багажа и дим да ме няма...
Това стана синоним на израза - "Излизам в почивка".
Но все пак е хубаво всяко лято да си има синоним и вместо да обясняваш - в кой хотел/къмпинг си, къде си, с кой си и т.н. просто казваш - "Дим да ме няма"..