Живеем във времена на разруха и отчаяние... Всеки протестира и пали се с клечката кибрит... Нявсякъде живи факли движат се, а само любовта остава.. Непроменена... 

Честита Баба Марта! Остава много малко до началото на астраномическата пролет, а мартениците са един чуден предвестник. Усмихвайте се!
Пиша Ви от "54 СОУ" заедно с моя мил съученик и приятел Иван

 Вън вали... Студ отвсякъде глава надига, а тя топли моята гърбина...
Вън вали... Сърцето ми гори...
Вън вали...

 Летя... пътувам в своите мечти.... Летя... Летя към теб... Бързам, бързам - няма време... Будълникът скоро ще звънне и ще ме събуди от приятния ми сън....
Бързам, бързам.... Вече те виждам... Тичаме един към друг.... Вече се докосваме, к...

Тя:"Вървим по пътя пуст и прашен.... Той не ме поглежда... Бърза, бърза... За къде? И той не знае... Явно, че иска да избяга.... Да ме изостави... Да ме остави с разбито сърце и  очаквания за далечното бъдеще...."
Той:"Вървим по пътя пуст...

Обух твоите обувки и си мислих, че ще съм щастлив - но явно аз сгреших...
Препъвам се, препъвам.... и едвам по нос не падам....

Вървя към теб и не усещам болка.... Минават секунди, минути, часове... Усещам те....Все по-близо сме един до друг.... Но все не можем да се стигнем, защото ти винаги си една крачка пред мен. Винаги......

Търся те.. Под дърво и камък...
В пещери и гори...
Няма те.

Броя времето докато те срещна...
Ходя по улицата с ръце в джобовете и си търся броеницата...
Но намирам само "Аналгин" - ще го глътна, когато разбера, че си ме изоставила...

Тя е тук. Всички я чакахме, а какво ще стане оттук нататък?! Никой не знае. Всичко е въпрос на време.

 Весели празници, мили читатели! Бъдете живи, здрави, щастливи и имайте много успехи през идната година! Обичайте се и бъдете обичани!

Вървим по пътя пуст и прашен...
Целите ни стъпала кървят, но се обичаме...
Вървим и изнемогваме, но любовта ни ни крепи...