На спирката...чакаш...мръзнеш...
....молиш се да дойде автобуса....движиш се нервно...
...и накрая разбираш, че си изпуснал това, което чакаш, а живота ти е минал....

 Неумерно изграждам, неуморно руша...
Понякога творя, друг път "творчески" чупя, късам и ...
Един път пиша за любов, а друг път за омраза...

 ...лети...в съня си...
...отминава лятото, идва есента...падат листата...сънува...
....когато се събуджа...

 Изшити дрехи от мечти, есенни листа разкъсани....
....по тях ноти се редят....
....а листата си попяват..."тра-ла-ла"....

Единствена мисъл за него/за нея,
от сутрин до вечер...
без възможност да мислиш за друго....

 ...но няма с кой да я споделиш....
...търсиш...
....не намираш...

...
След почивката си бодър и щастлив, и си мислиш, че летиш...
Но работата те хваща и бързо сваля те тя на земята, откъсвайки недружелюбно крилата и падаш из папките огромни...из документите безчет...

 Слънцето топли земята, иска да ходим на плажа.
Без време във водата се топваме и не усещаме сутрешния студ и...
... след това правим - "пук"...

Стягам багажа и дим да ме няма...
Това стана синоним на израза - "Излизам в почивка".
Но все пак е хубаво всяко лято да си има синоним и вместо да обясняваш - в кой хотел/къмпинг си, къде си, с кой си и т.н. просто казваш - "Дим да ме няма"..

Ходим по нощите , студени като бръснач.
Изравяме думите от най-старите куфари...понамачкани, прашни и скъсани...
четат се отделни буквички и "това"...

 Лятото пари ходилата на краката...
 тегли  те към водата...
плискат се вълните...хлътваш в морето....водата те поема...

 Лятото пари по краката...
...кара те към водата...
...плискът се вълните...хлътваш в пясъка...излизаш...водата те взима...