Блогът на Мимо Гарсия :: Акростих "Тъгата из ъглите на сърцето ми"

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.05.2014 14:38 - Акростих "Тъгата из ъглите на сърцето ми"

Автор: mimogarcia Категория: Поезия

Прочетен: 636 Коментари: 0 Гласове:

Приятели, днес в час по литература в "54 Соу" докато обсъждахме с прекрасната ми учителка Бисерка Милушева акростиха "Азбучна молитва" на Константин Преславски реших и аз да напиша един... За 10 минути създадах /според мен/ един по-дълъг стих за моята "загубена" любов..

Аз обичах те преди...
Беше истинска любов само според мен...
Времето измина бързо...
Господи, защо ми я прати!!!!
Децата ни пораснаха вече...
Е, мила, лъжкиня си ти!
Животът ми вече се срина...
Зеленината в двора вече дори не виждам аз...
Искам те, но не такава...
Йордане, от ръцете ми я ти откраде...
Кажи защо го ти направи!
Лошо... Лошо ми е...
Мила, сърцето ми в рани е...
Нямаш явно срам...
Обичах те и още те обичам...
Признавам си с тъга...
Разкажи поне веднъж за нашата изгаряща любов...
Сълзите ми нямат край...
Твоята грешка е непростима...
Философке, защо ме ти измами?
Хитра си...
Царица лоша...
Червеи разяждат моето сърце...
Шерифке на сърцето ми, уволнена си!
Щъркелке, отлети завинаги...
Юни мина, юли също... месеците се изнизват...
Я признай си твойта грешка и ме забрави ЗАВИНАГИ!