Звънна му по телефона и най-нагло го излъга, че напуска го с фенес, за да не го вижда веч... Той повярва.... Тръгна бързо, бързо към дома си, звънеше й през 2 секунди, но телефона все така мълчеше кат скала... Накрая с треперещо сърце едвам-едвам отключи долната врата и с два-три скока намери се на втория етаж и започна да бумка по невинната врата... По едно време вратата тихо се отвори и отвътре с усмивка и голяма бутилка червено вино го чакаше тя... Той тихичко се питаше какво става, а тя каза - "Честит първи април!"...