Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.12.2019 20:31 - По случай 8 декември
Автор: mimogarcia Категория: Новини   
Прочетен: 234 Коментари: 0 Гласове:
2



 „Те лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим“ спрямо студентите може да бъде перифразирано по следния начин „Те лъжат, че ни изпитват, ние ги лъжем, че учим“. За съжаление от години в обществото ни битува схващането, че университетите са едва ли не задължени да играят ролята на „печатница на дипломи“. И това далеч не е клише. Ако запитате родителите на завършващите смятат ли, че всеки младеж заслужава да стане студент, ще получите един единствен отговор „Разбира се“. В погледите на тези мъже и жени ще разчетем искрено учудване как смеем да ги питаме. Но в случая не става въпрос за очаквана нормална родителска гордост, за любвеобилно надценяване на гарджетата. Тук се сблъскваме с вкоренилото се мнение, че висшето образование е право, а не извоювана привилегия. Очаква се дори университетите да преследват кандидат-студентите, а не обратното. О, да, даже някои вече го правят чрез томболи за коли. Но висшето образование е продължение на тенденцията „гарантирано незнание“. Тази тенденция се заражда още в началното образование, преминава и през основното, и през средното. Учениците минават от клас в клас без усилия, защото държавната пара ги следва. Смее ли някой директор да се откаже доброволно от нея, а какво остава преподавател да напише двойка?! „Будни“ майки и бащи ще се разфучат, ще организират подписка, ще сезират МОН, премиера, президента… А в някои случаи могат и да бият непослушния даскал. За да се избегне това учителите подписват бележника поне със среден три. Всички са доволни. Най-вече родителите. Именно тук се корени основния проблем – родителите са съгласни децата им да вървят напред без знания. Образованието за болшинството родители не е важно само по себе си, единственото със значение е външната опаковка – награда, сертификат. Необходима е вещ, чрез която родителите да похвалят себе си през децата си във Фейсбук, Инстаграм. Знанията зад предмета/листа са безинтересни. Университетите са естествено продължение на този пагубен път. За родителите, а и за студентите е важно да могат да се похвалят с приема във висше училище. Останалото е на заден план. Именно затова процъфтяват квази-колежите, които преподават нищо и срещу това изискват нищо. Естествено, таксата я има. Понякога тя достига 2000-3000 лв. на семестър. Колкото е по-голяма, толкова по-малко ангажименти. Социалната несправедливост пак изниква – тези с богати мами и бащи влизат от раз, където пожелаят (дори в престижните още факултети е оставена такава вратичка: платена, вместо държавна поръчка). Тези с по-бедни родители трябва да учат, за да бъдат приети. По-скоро докато бъдат приети. Всички отново са доволни. Професорите, че няма брожения срещу им. Родителите, че имат за гении децата си (поне онлайн). А студентите, че времето им е свободно за Тиндър и купони.

Някой да е против?
Да каже сега или да замълчи завинаги.

П.П.: ВНИМАНИЕ, нечия майка вече подготвя искова молба.

***
#ФЖМК Задача при доц. д-р Луливера Кръстева 
***

 




Гласувай:
2


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mimogarcia
Категория: Новини
Прочетен: 1923565
Постинги: 1802
Коментари: 2940
Гласове: 1011
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031