Първата „Играта на играчките“ е по-възрастна от мен с три години. Продължението се появява, когато съм на една. Да, те присъстваха в моето детство, но на по-късен етап след като цялата шумна реклама бе отминала и вече ги водеха във видеотеките за преоценени при наемане.
Третата част си беше на мястото: 2010 година, аз съм на 12 и на кино премиера с фанта, пуканки, греещ от вълнение.
Нито един от тези три филма обаче не пробужда в мен такава емоция, както четвъртия. Може би, защото съм ги гледал отдавна и тогава съм имал друг акъл, но по-скоро защото последният е съвършено откровен във всяко едно отношение. Филмът е директна метафора. Изоставените, вече непотребни играчки, търсещи своето ново място са едно към едно с изоставените, вече непотребни хора, търсещи своето ново място…
Замислете се за изоставените възрастни баби и дядовци, които има във всеки блок. Отгледали са децата си, изучили са ги, помогнали са им да стъпят на крака и накрая никой не ги поглежда и не се сеща за тях. Близките ще си спомнят, че са имали родители чак като дойде времето да приберат наследството. Тези тъжни майки и бащи търсят ново създание, за което да се грижат и което да обичат. Най-често това са кварталните котки и кучета. Младите съседи им се смеят, въртят ръка, ала не бива, защото да не си нужен никому е най-страшното проклятие на тази земя. Сякаш няма смисъл от същестуването ти. Човек изпитва потребност да чувства, че някой друг има нужда от него и че не е безполезен.
Със сигурност Играта IV ще е невероятно пътешествие за малките: това е най-добре заснетия, разказан и поучителен филм в поредицата на Disney. Чудесен пример е и хармоничното семейство на главната героиня, горд и обичащ собственик на Уди, Баз Светлинна година и новоизгряващия Виличко. Считам, че децата трябва да растат сред уважаващи се родители, независимо дали родителите са заедно или са разделени. Това формира детската психика и детските представи за „добро“ и „лошо“, за „уютно“ и „враждебно“, за „обич“ и за „омраза“.
Изгледайте филма заедно с децата си. Заслужава си. Няма да усетите минутите, ще Ви се сторят като миг.
Пуснете си и някой филм от Вашето детство. Ще го видите с други „очи“.
И идват хората в живота ни без да ги очакваме и ненадейно влюбваме се в тях…
Стараем се за всичко да им угодим с надеждата искрена усмивка да пробудим…
Накрая събират си багажа и си тръгват – остава празнина. Едва събираме парчетата от наранената душа, но хубавото е, че скоро всичко се повтаря – и радостта, и мъката ни следват вечно по петите…
