Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.09.2019 20:54 - 12 години в училище могат да бъдат или напълно полезни, или частично, но никога загубени
Автор: mimogarcia Категория: Новини   
Прочетен: 76 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 16.09.2019 20:56


 image

Нарочно споделям това чак сега - късно през деня, когато емоцията от днешния ден е поотминала и това, което ще напиша, може да бъде добре "чуто".

ЧЕСТИТ ПЪРВИ УЧЕБЕН ДЕН! Пожелавам на всички ученици да имат една наистина, наистина успешна година!

14 години са минали от моя първи първи учебен ден. Уау. Наистина не мога да повярвам. И не, не се чувствам стар, все още, на 21, но наистина не вярвам, че 2005 е била толкова отдавна.
Но това си е моя лична криза на възрастта, така да го кажем image:-)

Друго ми се ще да е акцент на тази хрумка : училището наистина изгражда личността! И е редно да помним колко много ни е дало. И да убеждаваме всяко дете, че там не е досадно място, а напротив полезно е и то с много.

Не знам за Вас, но за мен училището е мястото, където за първи път е трябвало да проявя характер. В домашна атмосфера детето е поставено на пиедестал. Всички роднини му ръкопляскат, щипкат му бузките, галят го физически и с комплименти. И повярвайте това е хубаво, защото носи самочувствие на детето. Все още си спомням как пеех с фалшиво гласче, а семейството ми се надпреваршваше да ме изкарват музикален гений. Радвам се, че се осъзнах навреме и не се пробвах в Х Фактор image:D
И до седемгодишна възраст истински вярвах, че съм изключение, дете чудо, супербой и т.н.

Ама на първия ми първи учебен ден едно момиченце ме сбърка. Стана и едва на седем прочете стихотворение. Изгубих ума и дума. Това си ми е било истински първото разочарование от самия мен.
НО НЕ СЕ ДЕПРЕСИРАХ, А НАПРОТИВ запретнах ръкави и се упражнявах ежедневно да чета и пиша. И сега даже уча журналистика в Софийския университет.

Училището не винаги носи положителни емоции. А и не бива. Изключвам, разбира се, побоищата между съученици, но дребните спорове, разминаването на позиции на невинни детски теми са нещо страхотно и незабравимо.
За съжаление децата днес не са като децата преди. Днес те не общуват, а буквално живеят в дигитална среда. И затова препоръчвам на родителите от първи поне до четвърти клас не отнемайте истинското общуване на децата си. Не им давайте телефони, снабдете ги със специалните часовници, чрез които може да поддържате връзка, и това е достатъчно.
Оставете ги да изградят себе си в непозната среда и да покажат на какво са способни!

Контаките с учителите също са незабравими. Всеки от тях е различен типаж. Малко или много човек се научава пред кого какво да не казва, разбираш сам кой преподавател на какво държи. И това не е слагаческо поведение, ами е инстинкт за оцеляване, е добре де за минаване от клас в клас. Но без него не може в последваща университетска, работническа атмосфера, а и в живота като цяло. Съобразяването с изискванията на другите е задължителен елемент в гладката комуникация.

12 години в училище могат да бъдат или напълно полезни, или частично, но никога загубени. Защото и най-хулиганското дете добива базисни културни ценности. Най-често децата, рушащи дисциплината или малтретиращи съучениците си, са от семейства, които не са образцови. Ако ги отхвърлим напълно у дома им няма да постигнем нищо добро. Напротив трябва да им покажем, че с образование могат да променят собствения си живот и да не го пропилеят като родителите си.

Българското училище често е критикувано, ала ако искаш то може да ти даде добро знание. Аз учих пет години немски, но не успях. Едно на ръка не ми се отдава да помня езици, но в голяма степен ме мързеше. С една съученичка играехме на бесеница, все пак по-умно занимание от някоя игра на телефона image:D Но мои съученици имащи желание - успяха. И не съм бил в английски, немска гимназия, а в обикновено училище, което ми даде много за 12-те години, които преживях в него!

Често ми изниква някой спомен. И той винаги последващо е свързан с разочарованието, че не използвах докрай добре 12-те години в училище. Именно заради това сега съм се заклел пред себе си и не пропускам и лекция в университета, защото всяка научена информация има смисъл.

ЗАТОВА, ДЕЦА, УЧЕТЕ. Това не е клише. Учете и уроците, учете се и от житейските контакти в училище. Ще са Ви от голяма полза!

*Текстът е писан специално за платформата на Галинка Чавдарова „Да говорим заедно“






Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mimogarcia
Категория: Новини
Прочетен: 831214
Постинги: 945
Коментари: 628
Гласове: 637
Архив
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031