Невероятна вечер прекарах - в Джамията проследих религиозна церемония по повод месеца Рамазан.
Млади хора, усмихнати, без бради и с липсващи кръвнишки погледи, се събраха, помолиха се за здраве и след това дадоха вечеря Ифтар - вкусна, топла, лично сготвена.

Хапнахме, поговорихме и в общи линии - кой откъде е.
Няма ексцесии, викове, обиди.

Силно впечатление ми направи как децата уважават Корана, не го мачкат и захвърлят. Но не само него - всичките книжа са запазени, уважават и млади, и стари писаното слово. Родители и деца не си крещят помежду си, със спокоен тон се уговарят.

Разбира се, заради ифтара се бяха нароили безброй авантаджии. От тези, дето като намалят млякото със стотинка - купуват промишлени количества, които изхвърлят, но очите им са лакоми.
За всички има, дава се вечеря, но те се редят за още и още порции, ръсейки хули зад оградата.

По-късно се оказа, че не знаят дори какво се празнува и в какъв религиозен дом са.

Уважавайте всяка вяра, не позволявайте на религиите да разединяват. Всеки има право на собствено виждане за Господа/Силата/Вселената.
Но всеки прави разлика между добро и зло:
Зад оградата гладниците /не физическите, а духовните/ крещят: - “Марш! Араби!”. А хората отвътре казаха - “Добре, добре, всички сме хора, добре!”.

Умните преценяват фактите, а не се водят по рибната кукичка за НЕсъществуващите различия!


Аз в минутите преди старта на молитвата


Момче чете Корана


Джамията – красива и светла


Молитвата


Задължително фурми


Вечерята


Хора чакат за вечерята Ифтар, без да знаят за какво става въпрос