Преди две седмици Мартин Карбовски ни гостува във Факултета по журналистика – винаги напипващ и най-важното излъчващ болезнените теми – той служи като инструмент за народно проглеждане.
През изминалата събота в предаването му по БТВ „Втори план“ ни показа Бела Михайлова и Таня Андонова – две жени, които са подложени на дългогодишен тормоз от страна на мъже с болни мозъци, които ги унижават, преследват, малтретират и накрая (почти) убиват.

Бела е същата тази Бела, за която писах ноември 2017 – тогава стана ясно, че младата жена, майка на пет деца, е залята с киселина от бившия си мъж на метри от дома й. (http://mimo.bg/2017/11/14/ubistvenpuzel) Вярвах тогава аз, Глупака, че ще го осъдят „Поне“ на 10 години – и дори възмутен от бъдещата 10-годишна присъда списах, че е по-добре да заменим „сърцатите“ ни съдии с Джон Креймър – Пъзела от „Убийствен пъзел“.
Сега стана ясно, че бившият мъж на Бела е напълно свободен! „Големият“ мъж живее с майка си като мамино синче, сигурно преживява с нейната пенсия, но пък е свободен, а Бела е с отрязано дясно ухо, без коса и с предстояща шеста операция, за да може поне малко да възстанови външния си вид, но не и духа! НЕГО ТЯ НЕ ГО Е ИЗГУБИЛА – дори каза, че застава пред огледалото и се харесва. РЕСПЕКТ!
Разплаках се от безсилие, какво може да направим, ние, за да осъзнаят съдиите, че не искаме от тях да са меки, искаме да са твърди, и да се водят не от други подбуди, а от човешкото, от духовното, от моралното??!!

Днес ни бе сервирана още една новина – Стефан Станев, който уби брутално приятелката си Виола, е с намалена присъда заради „Смекчаващи вината“ щуротии – това просто не е сериозно, дори! Софийският апелативен съд решава, че Стефан, който би, души и почти обезглави едно момиче, трябва да лежи вместо 25 години /не че това е присъда/ – 22 години и 6 месеца, сакън да не би да му бъдат нарушени правата…

Наистина вече е чудно – държавата брани осакатените и убитите, или тези, които осакатяват и убиват?! Чудя се много, няма как да си го отговоря – защото Бела, която е без ухо, без коса, горе-долу без половин глава, съдът я води за пострадала с лека телесна повреда (!!!!!!!!!!!!!!!), ала като някой изнасилвач рецидивист заведе дело за това, че прозорецът на килията му е 2 см. по-малък – всичките там съдебни експерти го бранят колко зле се е отразило това на психиката му и вземат, та му издействат едно огромно обезщетение…

Ами Таня? Жената е фризьор, а е с осакатени ръце, „благодарение“ на наркомана, с който е живеела. Биел я e като куче, а съседите не са подали сигнал нито веднъж! Майката на наркомана също се плашила от него. Полиция също не се е намесвала и въобще наркоманът си е живеел живота и непрекъснато е обяснявал на Таня какво долно куче е и как трябва да се подчинява. Сега е в затвора, но НЕ ЗАРАДИ ТАНЯ, а защото е пребил дилър. На Таня е оставена възможността – да води дела, да плаща съдебни такси, та да се бори за попечителството на общата им дъщеря и за ограничителни мерки, които да си кажем направо – нямат никакъв ефект.

Жените са оставени буквално сами  – вече въпросът не е в това да избягат от домашното насилие, а какво да правят след това?! Защото нещата не свършват с бягството, а започват от него. Кроят се планове къде да се скрият, как да избягат в чужбина, теглят се кредити, залагат се жилище с цел запазването на живота. Нещата не опират, дори, до собственото оцеляване, а в съхранението на здравето на децата – мъжете-насилници посягат на тях в мига, в който жената надигне глава.

Мартин Карбовски винаги прави невероятно силни репортажи, които те карат да настръхнеш. Въпросът е какво се променя след тях и по-важното с какво се променяме ние: при шум от съседния апартамент, не е трудно да се позвъни на 112. И в интервю по БНР преди няколко месеца разказах следното: най-близката приятелка на майка ми от детинство се пропи, вследствие на мъж-побойник. Почти всяка вечер той я наказваше : както казва Таня, защото стаята е прекалено затоплена или пък поради някаква друга несъществена „грешка“. Многократно сме крили в нас приятелката на мама, мъжът й идваше да я търси, звънеше по звънците, заплашваше, че ще ни запали, ако не кажем къде е. Баща ми веднъж му отговори с агресия и той се сепна, буквално се разтрепери: такъв тип „мъже“ се плашат и от най-малката съпротива и с тях така трябва да се действа: на агресията се отвръща с агресия, не ми се слушат измислените експерти, дето твърдят как трябва да се говори внимателно, да се дават положителни примери.

Ако мъжът на Бела бе пребит веднъж – нямаше да посмее да я залее. Ако мъжът на Таня бе смазан веднъж – нямаше да й чупи ребрата и да й изкривява ръката.
Но с жалби, неефективни и жалки, нищо не се постига. Ще продължава смъртната листа, докато не се върне смъртната присъда.
 

Кадър от предаването на Мартин Карбовски „Втори план“