*упражнение във ФЖМК при гл. ас. д-р Бодаков

ТРЕТИ МАРТ

През последните години трети март се превърна във време разделно: политическите речи са на преден план, русофили и русофоби размахват шпаги, а народът ликува: „хаштаг #почивен ден; хаштаг #маса; хаштаг #триднирелакс“.

На връх Шипка се заформя „Фейсбук масив LIVE“: снимат се, разказват спомени от учебниците по история в училище и се възхищават на природата и героизма ни (поне веднъж в годината). „Българи юнаци“, „България над всичко“, „България на три морета“ и още куп клишета раздират планината, а в това време политическите лица премерено четат ПР съобщенията – едни за братската Руска федерация, други за вражеската такава. Телевизиите излъчват репортажи : Антон Хекимян разпитва кметове, депутати, министри, омбудсман, а в студиото са дежурните коментатори – пенкилери: „Вижте, как на крака ни е дошъл патриарх Кирил Московски“ ликуват „червените!“ симпатизанти-експерти „Хм, как може да допускаме на наша територия този провокатор?“ ядосват се „сините“ мислители. Карат се, обиждат се. Журналистите продължават да предават мимиките на Кирил – как се е почесал, къде гледа, какво казва.

Разбира се, системата за сигурност е на високо ниво: охраната е навсякъде, хората оставят колите си на 8-9 км. от Шипка и пеша стигат до върха. Озвучаването е горе-долу добре, ама никой не се интересува от словата на президента, нито от музикалните произведения. Хората са тук, за да се чувстват значими – „jedan dan zivota“, както се пее в едноименната песен на Лепа Брена & Мирослав Илич.

Световните медии също ни обръщат внимание. Тамошните експерти – пенкилери разсъждават за бъдещето на страната, за гостите, за религията, за … и за … и за… И те, естествено, са разделени в двата лагера – „България + Русия – ЕС“ и „България + ЕС – Русия“. Няма един нормален текст без политически подмятания, търсене на скрити знаци и задействане на пропагандни машини.

Чудя се – не може ли да имаме един ТРЕТИ МАРТ без политици, без медии, без да се завиват със знамето някакви наркоманизирани младежи, отишли там, за да се изфукат, че са взели /купили/ книжка. Не може ли да имаме едни чист Трети март без червени килими, без верижна охрана, без коментатори на вечна заплата. Няма ли как да народът да празнува тихо, смирено, осъзнавайки лично за себе си важността на тази дата без да му се припомня на кой какво дължи, на кой какво не дължи.

Народът пък вижда в този ден единствено почивка: нито следи тв включванията, нито се задълбочава в дебатите, преминаващи в нецензурни махленски спорове. Народът не осъзнава важността на Трети март, защото година след година празникът преминава под знака на удари под кръста между управляващи и опозиция, между леви и десни, между обидени и още по-обидени. За хората Трети март не представлява по-различен ден от всички останали, защото няма колективен дух – всеки е срещу всеки. Ежедневно.

11.05.2018

Димитър Ст. Груев – Мимо Гарсия I Факултетен номер: 18118