Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.02 20:49 - ПЪТЯТ ОТ 98 КГ. ДО 70
Автор: mimogarcia Категория: Новини   
Прочетен: 249 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 11.02 20:50


Приятна неделна вечер/я/, приятели!

*

Радвам се, че на 16-ти февруари ще празнувам втория юбилей в живота си – тежащ 70 кила.
Имаше момент, когато числото на кантара дублираше годината на раждането ми – 98-ма.

Не знам как започнах да наддавам. Бях слабо дете. Не съм бил злояд никога, но и не съм прекалявал (в съзнанието си, поне)… На една почивка за пръв път се стреснах, когато забелязах пред мен три опразнени чинии, а всички останали се бяха задоволили с една.
Шведската маса ми даде шанс да осъзная, че нещо не е наред. Роднини, приятели, колеги се опитваха да ме убедят да отслабна.

Не ги слушах. Обяснявах им, че се харесвам така. Даже бях изнамерил няколко пълни звезди – политик, актьор и тв водещ. Обявих ги за мои идоли и стартирах ударно пълнеене.

7:30, първи учебен час – едва го изкарвах без плюскане. Веднага след него се запасявах от лавката с “Линцери”, “Хрус-Хрус”, “Милка”. След даскало следваха дюнери, пици и “Нутела”.  Плодове и зеленчуци не разпознавах. Едва изкачвах стълбите, освобождавах се от физическо и се бях предал. Отвсякъде.

Заизглеждах като “торба с лай*а”. Едва успявах да застана пред огледало – огромен корем, увиснали цици, тройна пеликанска гуша, задъхване от най-малкото движение… Години си продължавах по тази схема. Няколко пъти ми се случи да преям до степен да се влача по земята, не можех да дишам, натисках си езика с надеждата до повърна, но не успявах… Пиех „Еспумизан“ и други лекарства, за да продължа … да преяждам.

Срамувах се. Вътрешно. За пред хора бях – „МММ… Не искаш ли още едно парченце шоколадче, а?!“… Гледах отражението си – все по-пухкав, противен – младо момче, а без енергия и молещо се да не му се наложи да качи още пет-шест стъпала…

Лошото на това да дебелеш е, че се отказваш да се бориш. Приемаш, че не може да се справиш. И убеждаваш другите, че това си ти, такъв ти е генът, чипът, структурата… Ама нямам пълни роднини и отвсякъде усещах, че трябва да се вземе в ръце… И  че ще си докарам някаква болест…

Не се харесвах! Реших да се променя и си оформих нова прическа – нула номер – с надеждата, че ще се приема! Още по-противно стана! Лицето ми замяза на свинска глава!

И така – четох за добавки, записах се на фитнес. Нищо! Нямах желание, тъй като никога не съм си падал по спорта. Взех си треньор, направи ми хранителен режим. Нищо! Нямах желание да ми се нарежда какво и кога да консумирам!

Винаги ще си спомням как по случайност попаднах на поредицата на TLC „Моето 300-килограмово тяло“. Ужасих се! Да, може би всеки смята, че няма да стигне такива килограми, но както бях 98, лесно щях да мина 105, 110 и да се закова на около 115-120…

След това работих и с една изключително ДОСТОЙНА ЖЕНА, която е майка във всеки смисъл, без да има свои деца, но пък се грижи за своята племенничка истински! Тя е тежела страшно много, но чрез воля е успяла да отслабне!!!

И етап по етап се осъзнах, започнах да се контролирам сам, да си поставям ограничения, да се старая да хрупам ябълки и моркови… В този период разбрах, че ми доставя удоволствие да ходя пеша и че това е единственият „спорт“, който признавам! (И сега гледам ежедневно да извървявам поне по 9-10, 000 крачки.)

Бавно, но славно си изградих собствен ритъм. Започнах да го следвам. Да ям, каквото желая, но в умерени количества. Да правя упражнения всяка вечер. Стана ми много хубаво, когато една колежка, която се върна от майчинство ме пита: „Мимо, как си го направил!?“. Всички бяха убедени, че съм използвал хапчета, но не…

А как съм го направил – с вяра в себе си. Това е най-важното. Отслабвате не заради другите, а заради себе си. Да се чувствате добре. Да се радвате на външния си вид. Да може да изкачвате стълби 😀 Сега ми остават последни 5-10 килограма за сваляне, дано се справя и с тях… Това е ПЪТЯТ ОТ 98 КГ. ДО 70. Всеки може!

#ПредиДаНавърша20 #СпомениПредиДаНавърша20

image
 

Архивен кадър от 2015.

 




Гласувай:
3
0


Вълнообразно


1. veshter - Поздравявам те за постинга, поздравявам те и за постигнатото!
11.02 23:02
Но още повече ми хареса факта, че умееш да пишеш. Пиши, малко са хората, които го умеят днес. Кофтито е, че тук, в този смотан блог всяка изписана дума е като дупка в пясъка. Още веднъж, браво малкия.
цитирай
2. mimogarcia - veshter
14.02 18:08
Много Ви благодаря!!!!!!
Пожелавам Ви успешно борене в блог сферата!!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mimogarcia
Категория: Новини
Прочетен: 666668
Постинги: 836
Коментари: 529
Гласове: 575
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031