Днес е интересен ден. Загледайте се по улиците и ще съзрете притичващи младежи с роза в ръка, които великодушно бързат да я подарят на гаджетата си. Да, те не могат и да си помислят да отделят средства за майка си, за баба си, за сестра си, за учителката си, но за гаджето винаги може. Разликата между 14-ти февруари и 8-ми март е необятна. Ако страстта е водеща при първата дата, то би трябвало уважението да е основно при втората. Но не. Все пак от сексът по-важно за някои няма. Не мислете, че на такива младежи им е лесно да прежалят 3-4 лева за роза. Това са си горе-долу едни цигари. Грехота е да се прахосват за някаква си роза, но ако това ще доведе до секс – нещата се променят и гледните точки стават доста по-различни. Хвърлят се някакви стотинки за едно роза, но вечерта ще се случи „чудото“… „невижданото чудо“… „неповторимото чудо“: ФРЕНСКАТА ЛЮБОВ НА РОЗАТА. Ако едни хора живеят от ядене до ядене, то други живеят от секс до секс. Всичко отвъд този акт им е безинтересно и безсмислено. Прибавете към тази рецепта на живот мятането на салфетки, наливането с некачествен алкохол, пушенето на трева и получавате това, което аз наричам КАТАСТРОФА. Майката не е свята, бабата не е свята, учителката не е свята, но гаджето е с приоритет. Чук-чук. Кой е там? Това е всичко, което осмисля тези хора. Това е всичко, което изпълва душите им. И пак повтарям грешката е на всички ни. Това пише в книгите, които са известни. Това е действието във филмите, които са известни. Това е в разговорите ни ежедневни. Мъчно ми е за тези младежи. Да дават пари за роза, вместо за презервативи сигурно им тежи на сърцата. Ами прави са да се ядосват. Тази пуста роза им „скъсва джоба“, но пък им осигурява единственото. Безценното. Удоволствие. Какво да се прави? Няма пълно щастие, нали? Не се учудвам, че не виждам по-укрепналите двойки да си подаряват розички. Там всичко е уточнено. Няма уважение, има секс. И толкова. Да, тези редове не обобщават всички, но огромен процент може да се припознаят в тях. Жална ни майка, ако един младеж не може да прежали един джойнт, за да зарадва майка си.

Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за http://www.mimo.bg