Постинг
13.05.2015 20:50 -
От Мимо Гарсия: "Коментари за театрален фестивал в България"
В неделя се завърнах в София и чак сега смогвам да пиша в блога. От 1-си май до 10-ти май бях командировка в град Велико Търново за фестивала "Малкият принц". Изказвам огромна благодарност на г-жа Кинче Иванова и се надявам да бъдем партньори отново.
Организацията на фестивала беше изключително добра и смело мога да заява, че всичко беше на ниво! Българите умеем да изпипваме нещата, но за жалост много ни мързи. Е, тук хората се бяха постарали изключително много!
Много мило ми стана, когато г-жа Кинче Иванов ми подари цял плик спомени. Точно така - спомени. В пликчето имаше магнитче на град Велико Търново, значка на фестивала, значка на града, прекрасна кутийка с химикал и молив, отгоре с името на фестивала, вафла "Велико Търново" и филм: филмът за чичо Скрудж /всеки от Вас знае, че в чичо Скудж може да видим, че има ли желание,
винаги може да се променим!/. Това пликче се превърна в мой много скъп спомен, който винаги ще ме връща към дните 2-ри и 3-ти май 2015. На никой друг фестивал не съм виждал такова нещо и оттук отново си проличаеа какъв човек е г-жа Кинче Иванова!
Сега коментари за избрани постановки:
"Чудо-нечувано! Чудо-невиждано!", спектакъл на ВТФ "Врабчетата" към Столичен Център за Работа с Деца, постановка от Марияна Тафрова и Ирина Денчева
Приказка! Това представление е изключително въздействащо. Кара те да се пренесеш мисленно в света ма героите и дори да заживееш техният живот. Това е изключително трудно! Както споделих на място на г-жа Денчева - това е класно представление, на което да ръкопляскаш с удоволствие.
Играта на всичко беше превъзходна. Пеенето - също. Това са бъдещите оперни певци и певици на България. При тях всеки може да види колко усилено е работено и как не е правен компромис във всяко едно отношение!
Костюмите са на световно ниво! Имах чувството, че сънувам. Всичко беше като в приказка! Чудо-нечувано! Чудо-невиждано! В България има истински професионализъм!
***
"Сън в лятна школа" по Уилям Шекспир, спектакъл на ТС "Драмеди", постановка на Цвета Балийска
Смело е да работиш върху творба на Шекспир! Естествено, че е достойно за уважение!
Само че според мен, а и според много други хора този път експериментът не беше успешен!!!!
За първи път в животът си видях, че една пластмасова чаша може да има безброй роли.
В началото като телефон, в средата като годежен пръстен, а в края като барабан.
За второто останах искренно доволен. Все пак жестът е важен, а не колко скъп е даден.
Ролята на Оберон ме срази! Богът беше облечен като циркаджия, а самото му поведение беше... КАТАСТРОФАЛНО. Речта му не се разбираше, но за сметка на това ревовете му (!) като лъв бяха "юмрук" в лицето на публиката.
Сцената, в която Титания разтвори ризата на един майстор беше изключително предизвикателно и лише о от всякаква романтика.
Все пак трупата се беше постарала, но не успяха.
***
"Ваше въображение" от Албена Димова, спектакъл на ТС "Ние, врабчетата" към Българското училище "Свети Иван Рилски" в град Хатива, Испания, постановка на Ваня Пенчева
Много ми харесаха! Накараха ме да се замисля колко е важно винаги да оставим частица от детето в себе си. Въображението е най-големият приятел на всеки, защото от там идва и творчеството в нас.
Играта на актьорите беше прекрасна и честно казано се засрамих от тях. Макар че се родени в Испания, те говореха изключително правилен български, а ние го "замърсяваме" всеки ден!
***
"Щръклица" по Панчо Панчев, спектакъл на ДЮТ "Мускетарите" към ОДК-Перник, постановка от Ваня Михова
Невероятен спектакъл! Един актьор изигра цели четири роли! Четирима близнаци. Единствената забележка към неговата игра, че близнаците бяха леко еднотипни и нямаше ясно разграничение между тях.
В този спекталъл играе и Емили Вълкова, която аз наградих с наградата "Творец срещу дискриминацията" на ОП "МИМО". Играта й беше превъзходна. Емили представи толкова убедително персонажа на Бонка, че всеки повярва, че е влюбена и в четиримата близнаци.
***
"Предложение" по Антон Чехов, спектакъл на Младежки театър "Приятели" при Младежки театър "Пазарджик", постановка на Александър Братоев
Също много хубаво представление! Тримата актьори бяха изключителни!!!!!!
Много ми харесаха и успяха да разсмеят всички ни!
***
"Театър в куфар" по Яворов, спектакъл на Детско-юношески театър "Златното кюлче" към ОДК-Варна, постановка на Сия Папазова
Много беше хубаво! Накара ме да се замисля за тежката съдба на големият ни писател.
Интересно, провакативно и разтърсващо!
°°°
През следващите месеци живи, здрави и Бог с мас ми предстоят интересни неща.
С ОП "МИМО" ще организираме лятна школа за деца от дом "Асен Златаров". Ще създам спектакъл с тях.
Юни с Митко Миджин ще заснемем в рамките на ден-два кратък филм за Насалевци.
Също така ще записвам нови предавания.
Ноември ще връчвам наградата на ОП "МИМО" на фестивал "Утринна звезда" в Банско.
Със сигурност и други интересни неща, но за тях по-нататък. А от утре - новите ми статии :D
Организацията на фестивала беше изключително добра и смело мога да заява, че всичко беше на ниво! Българите умеем да изпипваме нещата, но за жалост много ни мързи. Е, тук хората се бяха постарали изключително много!
Много мило ми стана, когато г-жа Кинче Иванов ми подари цял плик спомени. Точно така - спомени. В пликчето имаше магнитче на град Велико Търново, значка на фестивала, значка на града, прекрасна кутийка с химикал и молив, отгоре с името на фестивала, вафла "Велико Търново" и филм: филмът за чичо Скрудж /всеки от Вас знае, че в чичо Скудж може да видим, че има ли желание,
винаги може да се променим!/. Това пликче се превърна в мой много скъп спомен, който винаги ще ме връща към дните 2-ри и 3-ти май 2015. На никой друг фестивал не съм виждал такова нещо и оттук отново си проличаеа какъв човек е г-жа Кинче Иванова!
Сега коментари за избрани постановки:
"Чудо-нечувано! Чудо-невиждано!", спектакъл на ВТФ "Врабчетата" към Столичен Център за Работа с Деца, постановка от Марияна Тафрова и Ирина Денчева
Приказка! Това представление е изключително въздействащо. Кара те да се пренесеш мисленно в света ма героите и дори да заживееш техният живот. Това е изключително трудно! Както споделих на място на г-жа Денчева - това е класно представление, на което да ръкопляскаш с удоволствие.
Играта на всичко беше превъзходна. Пеенето - също. Това са бъдещите оперни певци и певици на България. При тях всеки може да види колко усилено е работено и как не е правен компромис във всяко едно отношение!
Костюмите са на световно ниво! Имах чувството, че сънувам. Всичко беше като в приказка! Чудо-нечувано! Чудо-невиждано! В България има истински професионализъм!
***
"Сън в лятна школа" по Уилям Шекспир, спектакъл на ТС "Драмеди", постановка на Цвета Балийска
Смело е да работиш върху творба на Шекспир! Естествено, че е достойно за уважение!
Само че според мен, а и според много други хора този път експериментът не беше успешен!!!!
За първи път в животът си видях, че една пластмасова чаша може да има безброй роли.
В началото като телефон, в средата като годежен пръстен, а в края като барабан.
За второто останах искренно доволен. Все пак жестът е важен, а не колко скъп е даден.
Ролята на Оберон ме срази! Богът беше облечен като циркаджия, а самото му поведение беше... КАТАСТРОФАЛНО. Речта му не се разбираше, но за сметка на това ревовете му (!) като лъв бяха "юмрук" в лицето на публиката.
Сцената, в която Титания разтвори ризата на един майстор беше изключително предизвикателно и лише о от всякаква романтика.
Все пак трупата се беше постарала, но не успяха.
***
"Ваше въображение" от Албена Димова, спектакъл на ТС "Ние, врабчетата" към Българското училище "Свети Иван Рилски" в град Хатива, Испания, постановка на Ваня Пенчева
Много ми харесаха! Накараха ме да се замисля колко е важно винаги да оставим частица от детето в себе си. Въображението е най-големият приятел на всеки, защото от там идва и творчеството в нас.
Играта на актьорите беше прекрасна и честно казано се засрамих от тях. Макар че се родени в Испания, те говореха изключително правилен български, а ние го "замърсяваме" всеки ден!
***
"Щръклица" по Панчо Панчев, спектакъл на ДЮТ "Мускетарите" към ОДК-Перник, постановка от Ваня Михова
Невероятен спектакъл! Един актьор изигра цели четири роли! Четирима близнаци. Единствената забележка към неговата игра, че близнаците бяха леко еднотипни и нямаше ясно разграничение между тях.
В този спекталъл играе и Емили Вълкова, която аз наградих с наградата "Творец срещу дискриминацията" на ОП "МИМО". Играта й беше превъзходна. Емили представи толкова убедително персонажа на Бонка, че всеки повярва, че е влюбена и в четиримата близнаци.
***
"Предложение" по Антон Чехов, спектакъл на Младежки театър "Приятели" при Младежки театър "Пазарджик", постановка на Александър Братоев
Също много хубаво представление! Тримата актьори бяха изключителни!!!!!!
Много ми харесаха и успяха да разсмеят всички ни!
***
"Театър в куфар" по Яворов, спектакъл на Детско-юношески театър "Златното кюлче" към ОДК-Варна, постановка на Сия Папазова
Много беше хубаво! Накара ме да се замисля за тежката съдба на големият ни писател.
Интересно, провакативно и разтърсващо!
°°°
През следващите месеци живи, здрави и Бог с мас ми предстоят интересни неща.
С ОП "МИМО" ще организираме лятна школа за деца от дом "Асен Златаров". Ще създам спектакъл с тях.
Юни с Митко Миджин ще заснемем в рамките на ден-два кратък филм за Насалевци.
Също така ще записвам нови предавания.
Ноември ще връчвам наградата на ОП "МИМО" на фестивал "Утринна звезда" в Банско.
Със сигурност и други интересни неща, но за тях по-нататък. А от утре - новите ми статии :D
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1014
