МИМО ГАРСИЯ

Mimo.Bg/MimoGarcia.Blog.Bg/Mimo@Mimo.Bg

„Свети Иван Рилски

като личност

в моя съвременен живот”

Днес животът е коренно различен от времето, когато свети Иван Рилски е бил земен анген, който е помагал на всеки, независимо богат или беден...

Естествено и тогава, и сега материалното е властвало и много малко хора са способни да възприемат неговите прекрасни кабества: да протяга ръка на всеки, който има нужда и след това да не търси, каквото и да е облага...

Иван Рилски е правил всичко, ръководен единствено от сърцето си.

Училищният ни патрон е имал огромното желание да „посее” в хората добротата и честността.

За жалост толкова години след неговата кончина болестта алчност „разболява” все повече и повече и

успешно „пуска” пипалата си, които „разбиват” на пух и прах моралните цености.

Това е опасно. Това е страшно.

Това е КОШМАР.

Ужасен кошмар, от който дори да се ощипем хиляда пъти няма как да се събудим и да забравил. Всичко изглежда толкова реално, защото това е реалността.

Реалност, която ни заобикаля и като мистериозен вирус обхваща все повече и повече мъже и жени.

В същото време хората като свети Йоан /монашеското име на свети Иван Рилски/ за жалост се стопяват с бързи, изключително бързи темпове.

А дали има все още има хора в днешно време като училищния ни патрон?

Категорично – да, но къде са? Има ли изобщо смисъл да „илизат” от черупките си?

Според мен – не. И да се покажат ще бъдат изолирани и обявени за луди.

От една страна винаги ще са хората, които са способни да се откажат от всичко материално, за да се чувстват духовно удоволетворени и да имат възможност да записват с чиста съвест. И най-важното: да са без грехове и тайни, които са по-опасни и от най-смъртоносната болест на света.

От другата страна ще бъдат хората, пълна противоположност на първите: нечестни, готови да прецакат собствените си родители, братя и сестри. Способни да влизат в малки трети световни войни или по-скоро в големи родови войни за апартаменти, къщи, коли и пар

Дори тези хора да се съберат вторите винаги ще „стъпчват” последователите на модела на свети Иван Рилски, защото е непоносимо да осъзнаваш, че макар да си облечен в най-скъпите дрехи, да караш най-бързата кола и да живееш в най-огромния палат, всъщност си най-големия самотник, защото всеки е с теб заради парите ти. Единственото лекарство е да живееш в заблуда като си внушаваш, че си най-щастливия, а всъщност си най-нещастния.

За сметка на това хората, решили да следват пътя на свети Йоан може да са боси, може да ходят хиляди километри пеша и може да живеят в схлупена къщурка, но винаги са щастливи, защото имат възможност да се радват на живота, а не на мръсни хартийки, използвани от алчни и самовлюбени егоисти, за които това е единствената радост и цел в живота.

Хората, разбрали модела на училищния ни патрон са добри, честни, достойни, готови да разделят и последната си трошичка на две с ближния си.

За тях не храната, не паритие, не имотите са истинското щастие, а това да имаш истински приятели, които винаги ще са до теб, ще те подкрепят и разбират, дори когато се случи да нямаш големи финансови възможности и те да не могат да се възползват от теб.

Иван Рилски е свята личност и каузата му е да ни покаже и научи, че трябва да бъдем хора, чиито сетива имат възможност да се радват на всичко, а най-много на прекрасните човешки отношения.

Поклон пред Свети Иван Рилски!