Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.06 11:03 - ПРОБУЖДАНЕ – КОГАТО ДЕЦАТА НЕ БИВА ДА СЛЕДВАТ РОДИТЕЛИТЕ
Автор: mimogarcia Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 146 Коментари: 0 Гласове:
0



image

Тема: „Пробуждане“ по дисциплина „Визуални изкуства“

 

Изготвил:
Димитър Стоянов Груев – Мимо Гарсия
www.mimo.bg
Студент Факултет по журналистика и
масова комуникация
Фак. номер: 18118

Проверил:
Екатерина Титова
www.titova.bg

 

Децата са различни семенца

и в плевели едни ще израстат,

но има златни, хубави зрънца,

които в чуден цвят ще разцъфтят.

П. Дубарова

1-ви юни мина и замина, но децата и тяхното възпитание остават на дневен ред. С всяка изминала година убеждението, че образователната ни система се нуждае от реформа, се засилва, но някак встрани остава онази друга истина: че децата се учат най-вече у дома.

Този първи юни ще го запомня от една страна с невероятната инициатива – работодатели да пускат час-два по-рано служителите, които са майки и татковци. Не бяха малко, в интерес на истината, родителите, които напуснаха работните места, още към 15-16, макар че са до 17-18. Клишето „Шефът винаги е враг“ е категорично невярно, напротив има много шефове със сърца. Проблемът в комуникацията между работниците и работодателите са онези митични федерации, фондации, които спъват човешките взаимотношения заради пустите пари. Тези недемократични и робовладелчески структури винаги се оплакват – „Фалираме, щото има Великден!“, „Фалираме, щото има Коледа!“, „Фалираме, щото има събота и неделя!“. Ама уж фалират, а са вечни: оцеляват при всяко управление и се самопреизбират в измислените Управителни, Надзорни, Контролни съвети. Та, да, ще ми се да разкажа една случка от детството: бях втори клас, когато по време на предмета физическо възпитание и спорт се организира щурм срещу мен: пет-шест деца скочиха върху ми и в опит да предпазя лицето си, дясната ми ръка стана на сол. Дадоха ми месец, месец и половина, домашен престой. Цял живот съм имал детегледачка, грижовна – мила, но мама държеше да остане поне седмица при мен. Е, Джипито веднага й даде болничен и на нея, ама да не казвам как шефовете й си смениха боята шест-седем пъти като отидохме двамата да им съобщим новината.

Споделям всичко това, защото съм категорично убеден, че загубената връзка между децата и родителите се съдържа и в липсата на време. Времето никога не стига, но когато единственото общо прекарано време е вечер пред телевизора, говорим за пълно родителско отчуждение. Макар Синдромът на родителското отчуждение (PAS) според учебниците да значи – детето припознава в единия родител враг, а в другия приятел – ми се струва, че в днешните отношения и майката, и бащата са врагове за детето. Защо? Много просто – то се прибира от училище към 12-13, пуска си компютъра, играе агресивни игри, излиза пред блока, пуши цигара, пие алкохол, бие се, прави се на голям мъж или на мъжко момче, чувства се лидер, подиграва се с по-слаботелесните, прибира се и … възрастните му спират купона: „Как върви в училище?“, „Каква оценка ти писаха?“, „Дай бележника!“ са само част от взривоопасните въпроси, които разединяват семейството.

Почти всяка вечер съм на ресторант и се смущавам, когато проследявам комуникациите между семействата на съседните маси: лошо отношение и между деца и родители, и между самите родители. „Ти защо веднъж не му отидеш на родителска?!“ – пита вбесена майка, отговоря й още по-изнервен баща – „Кой те издържа?!“. Нямам думи. Не, не че и в моето семейство не сме имали спорове за училище, много добре помня как ме записаха, без много да искам, седми клас в училище „Веди“, за да се готвя за матурите, ама на третото ходене – казах, че не мога повече и това е. Нито някой ми е крещял, нито някой ме е бил. Като написах бил – непрекъснато по улиците се бият деца. Непрекъснато. И го казвам като човек, който ежедневно ходи поне по два часа. От около половин година тренирам по този начин и почти няма ден, в който да не наблюдавам упражняване на насилие върху дете. Винаги се спирам – карам се, снимам, заплашвам с полиция, отсреща ме гледат празни очи, хора без души, а веднъж един баща дори ме заплаши с побой. Набързо му обясних, че ако жена му трепери от него, при мен няма да стане.  Но знам много добре колко е излишно това мое поведение. Аз напускам сцената, прибира се семейството у дома и бащата-насилник освобождава напрежението като малтретира душевно и физически близките си.

Никога не са ме удряли. Никога. Пак споделям лична история, надявам се недотягам – пети клас със съученичка се заливахме с парфюми, буквално тя отвори капачката и изля съдържанието на едно рекламно флаконче, отвърнах й аз със същото. Тя пък ме превърна в мокра котка с една кофа и се стигна до дирекцията. Баща ми по това време си беше хем в България, хем в отпуска /първото е по-учудващо, де/. Дойде и класната още на вратата му каза „Моля Ви, не го бийте, те, те нали деца!“. Баща ми щеше да припадне от този въпрос, смоталеви „Ние … ние никога не го бием!“, а след това в колата не можеше да се съвземе и само каза – „Какво ли се случва зад вратите на повечето семейства!“, цъкайки.

Всички знаем какво се случва – липсваща комуникация и зверска болка! Деца, живеещи в мъченние. Ще разделя децата-жертви на два типа. Първите са тихите и емоционалните, които вследствие на години подигравка са превърнати в страхливи същества от собствените си майки и бащи. Това са тези деца, които нямат никакво самочувствие, защото винаги им е повтаряно – „Не ставаш!“, „Не можеш!“, „Няма да бъдеш!“. Имах съученичка, невероятно момиче, умно, с успехи, с вероятно най-успешната бъдеща кариера от целия випуск, чийто баща непрекъснато я сриваше психически поради факта, че не му плащаха заплатата на време и човека мразеше целия околен свят, че е неспособен да се пребори с началниците си. Трагично е да наблюдаваш как едно умно дете започва да вярва, че е нищо, заради един мизерабъл – станал баща.

Другите жертви са малтретираните физически. Удряни, блъскани като боксова круша, неспособни да избягат от агресорите, те стават агресивни и зли. Детската злоба е доказан факт – ще спомена убийството на Джеймс Бълджър, 3-годишно момченце, отвлечено, пребито и убито от две десетгодишни деца. Оказва се, че убийците са живеели в нездравословно-задушаваща среда, която е довела до позива да извършат тази жестока постъпка. Да, разбира се, и Слава Богу, рядко агресивните деца убиват, но пък подигравките и юмруците са чести дейности в училищата. „Пълна си!“, „Кое момче ще те хареса!“, „Очилатко!“, „Пъпчасала!“ и куп други цветисти обиди са заобикалящата среда на повечето подсрастващи, които съзират във ваканциите единственото спасение от мъчителите си. В повечето случаи най-примерните деца се оказват прикрити садисти, които изпитват нужда да тъпчат околните с цел задоволяване на онази празнота, която изпитват, заради собствените си родители.

Но да се върна на 1-ви юни. Имаше родители, които наистина си тръгнаха по-рано от работа. Взеха колелата и тръгнаха с децата по парковете. Зарадваха ги с присъствието си. Прекараха време заедно. Прекараха, а не „убиха“ времето в люпене на семки и решаване на кръстословици. Тези хора бяха до децата си и тялом, и духом. Искаха да създадат празничен дух и усещане като за най-важната личност в този специален ден на детето. Аз се прибрах от работа някъде към 17. Тъй като към 20 щях да излизам взех душ и прецених, че имам час, в който мога да си полежа и вероятно да поспя.

Обикновено държа климатика включен, но заради мократа коса, го спрях, отворих прозореца и се опънах на леглото. Не минаха и десет минути и започнаха да се чуват крясъци, блъскане на чинии и чаши, писъци на деца – суматоха отвсякъде, станах и погледнах през прозореца. Между двата блока се събираше мнозинство от майки и бащи, които щяха да празнуват детския празник, навън – от съседния балкон висеше разклонител, мернах скара в пакет на Кауфланд, миризма на кебапчета, бира, ракия. Като на пикник без планина и без здравословен въздух.

Ей така, между колите, се събра мнозинство от родители, което привидно дигаше наздравици за 1-ви юни с възгласи „Да са ни живи и здрави!“, ама инак се черпаха здраво с некачествен алкохол, празнувайки края на работната седмица, въздишайки от радост, че два дни няма да ходят в омразната си работа.

Отказах се да спя и тръгнах по-рано за гостито, където ме бяха поканили. Върнах се късно, половин час след полунощ – долу веселбата продължаваше, родителите мятаха гьобеци, чувах разговорите за политика, естествено – мъжете важно обясняваха как щели точно те да променят държавата, ама им минала котка/чиновник пътя… Макар жените днес да са еманципирани в тези, пропаднали семействата мъжете говорят за политика, икономика и спорт, а жените или мълчат и ги гледат с досада, или помежду си си разказват за това какъв маникьор прави люлинската Деса…

Децата умираха за сън, някои от тях приклекнали дремаха, а други се опитваха да привлекат вниманието на техните, ама … ще има да взимат: пред чашката никой не е по-важен!

Картинката беше невероятно неприятна, но не е като да не съм я виждал хиляди пъти. Викал съм полиция, идват, правят им забележка, пък какво да правят ушавите, дигат ръце, отчитат дейност и си тръгват. Този път, специално, не телефонирах на 112, затворих прозореца, пуснах си климатика, благодарих на ПВЦ дограмата и заспах.

Събудих се към три – ПРОБУЖДАНЕ – ах, разбрах защо днешното поколение преживява криза на търсенето на идоли. Днешните деца не могат, а и не бива в много случаи, да следват родителите си, които нямат амбиции и намират удоволствие единствено в алкохола.

Петъците за хората не са време за семейството, а време за наливане със съседите. Колкото и да твърдим, че всички обичат децата си, малко успяват да ги възпитат и да им предадат духа на пробуждането към истинската духовност, а не евтиното развлечение и нулево развитие.

Трагично е, че днешните рап звезди са по-ценни за децата от майките и бащите им, но поне първите работят нещо, което обичат, а не възплащават омразата към всичко – към семейството, към фигурата на тялото, към дрехите им, към богатите, към по-бедните, към лошото време, към хубавото време и така нататък…

image



Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mimogarcia
Категория: Новини
Прочетен: 666598
Постинги: 836
Коментари: 529
Гласове: 575
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031