Името му шепна и на сън (ако има сън).
От ранна утрин се треса от притеснение ще се засечем или не, отново ли ще се разминем?! Пак ли припознава друг за „свой” човек …

Неспособен съм да продължа напред, но неспособен и чувствата си да му споделя.
Раздвоен, изнервен и оглупяващ от любов…

Задънена улица – преграда от собствена несигурност и колебание дали го заслужавам. Достоен ли съм или не? Обречен май на самота за цял живот.